„Има ли по-рано от сега“ – Ралица Генчева

 

9390748_b

 

  • Издател: Фабрика за книги
  • Година на издаване: 2017
  • Брой на страници: 88
  • Корици: меки
  • Език: български

 

Няма как да скрия, че Ралица Генчева е любимата ми съвременна поетеса. Първата ѝ стихосбирка „Този път, за да ме чуеш“ беше тотална изненада за мен. Със сигурност не бях очаквала да я харесам много, още по-малко да я заобичам, така както всъщност стана.

Затова е повече от ясно с какво нетърпение чаках втората й книга. Когато я получих буквално опищях света и лекичко си подскачах (никога не сте прекалено стари за това 😉 ).

И макар да отлежа 5-6 дена на рафта днес я подхванах, защото честно казано не можех повече да се стърпя.

Още със самия Увод, или „От автора“ закимах утвърдително на абзаците, които четях. Така както правите, когато имате чувството, че четете някой, който ви разбира, с който сте открили общи прилики в разбирането на някоя съществена част от живота.

Стихосбирката е разделена на 6 части, като ще се опитам по-малко да ви насоча как са представени стиховете във всяка една от тях.

Първата част – „Пролетта не донесе цвете“ засяга една доста болезнена тема, а именно размириците и всичката чернота, която се изсипа и продължава да се сипе почти всекидневно над нас, уж цивилизованите хора на 21 век. Стиховете са кратки, наситени са с много болка, ужас, страх и… спасение, но само ако успеем да събудим сърцата си.

Втора част – „Болката не донесе любов“.

И ето пак – още в първото стихотворение ме нацелва право в целта:

ПРЕДАТЕЛ
когато заби нож
в гърба ми
прободе и сърцето.

Четейки стиховете от тази глава, намирам голяма разлика с традиционната поезия, изпълнена с лека сълзливост, някак сантиментална и силно чувствителна, на моменти дори прекалено драматична. Нещо повече, в стиховете на Генчева, ясно се чете сирова истина, преминала през призмата на интелектуалността и опита ѝ.

Генчева създава една различна, вироглава, нестандартна и нерамкирана поезия. Тя не би могла да се включи в раздела „типична поезия“, защото следна свой път, изравя свои пътеки.

Стиховете тук,  засягат теми като истиност и фалшивост, щастие и тъга.

Любимо от раздела:

ВКЪЩИ
твоят дом съм аз.
тя е само подслон
и ще рухне
при първата буря.

Трета част:

Започва много силно отново ще си позволя да цитирам:

УРОК

не разбра ли, мила, че новото идва,
само когато изхвърлим прашните снимки,
сложим нови чаршафи
и дръпнем щорите,
за да изгорят всичките сенки?

не разбра ли, мила, че всичко хубаво
започва на чисто?

В част четвърта, а именно „Теб ли чаках?“ няма да ви цитирам нищо, няма и да казвам нищо освен, че извървяхме пътя през първите три части от стихосбирката само, за да стигнем до тук. Върхът на цялата стихосбирка лично за мен. Тук нямаше слаб стих, нямаше ред не на място, всяка дума беше там и без нея нямаше да е същото, а в допълнение с други нямаше да е така съвършено просто, и същевременно толкова силно! Това е поезията, която докосва, която те разбира и прегръща!

„Или себе си?“ разкрива стихове и думи, в които всеки един от нас може да открие частица от себе си. Наред сред тази толкова ясно изразена тематика, пробиваща си път във всяко стихотворение, несъмнено срещаме и темата за любовта. А двете направления вървят винаги ръка за ръка („Обичай ме такава“ го доказва).

И за жалост, стигаме и до финала „Благодаря“, който ако не ви разчуства няма да го повярвам. Пригответе си кърпичка ако сте чувствителни и нежни души (като мен), защото тук има само 3 стихотворения, но много силни, точно като за един чудесен финал.

И макар стихотворенията ѝ да са различни, при все че тя обрисува много нюанси и щрихи, ясна остава основната нишка, тази, която крепи и същевременно свързва всички стихове в едно цяло – тази на реалността, съпровождаща живота на всеки човек.

Интересно е, че макар по мое мнение, поетесата да описва лични изживявания и чувства, дори състояния на духа, отново картините, обрисувани от ръката, под формата на думи, не звучат индивидуално, а общочовешки. А именно това е ценното. Да видиш, че не си сам в щастието и тъгата си, да намериш близост и надеждност, да намериш утеха в поезията на друг.

Това е истински подарък за любителите на Поезията.

Подарете си го.

„Разреваващото книжно предизвикателство“

cover

Здравейте, книжни сладури!

Както вече сигурно сте разбрали  (надявам се и подготвили) с две прекрасни книжни момичета, а именно Ваня и Криси организираме едно много забавно книжно предизвикателство. Името му е:

(барабаниии -туп, туп, туп, туп, туп)

„Разреваващото книжно предизвикателство“

Линк към събитието – тук!

А ето и малко описание за все още неразбралите за него (как е възможно? :D):

На кой ли не му се доревава като погледна рафта си с непрочетени книги? Мда, сещате се, нали? Всички онези книги, които не може да не си купите, защото ще вземе да се изчерпат тиражите, но и за които все не остава време, защото сте един, а желаните четива – безчет … Купчинката си расте ли, расте и накрая прераства от рафт в секция и накрая превзема цялата стая. 🙂

Време е да разкажем играта на TBR-а!

Седем категории. Седем книги. Седем дни.*

*Една книга може да се отбележи към повече от една категория, но ако сте решили сериозно да разкажете играта на TBR купчинката си, то бъдете смели и безотговорни – изберете 7 книги!

БОНУС: Осми ден за довършване или за истинските книжни дракони – осма категория с осма книга!

ИМА САМО ЕДНО ПРАВИЛО: Забранено е купуването на нови заглавия! Всички книги, които изберете за предизвикателството трябва да са от наличните Ви непрочетени книги.

Нека книжната магия е с Вас!

Разреваващото книжно предизвикателство започва в 00:00 часа на 20.05 (събота) и приключва в 23:59 часа на 27.05 (събота).

Категориите са:
1. Детска книга, която така и не прочете като малък.
2. Книга от over-hyped автор.
3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш.
4. Книга от нов автор за теб.
5. Книга, чиято корица те е привлякла.
6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги.
7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години.

Бонус категория:
8. Дочети книга, която те мъчи и е отдавна в твоя currently-reading лист

С голямо вълнение категориите бяха избрани от Нат от Претрупаното книжно рафтче, Криси от Diagnosis Abroad и Ваня от Ari’s dreamy place.

А ето и целта на този пост – кои ще са книгите, които утре започвам да чета и, с които ще участвам в предизвикателството:

1. Детска книга, която така и не прочете като малък. – „Семейство тъпашки“ – Роалд Дал

Резултат с изображение за семейство тъпашки


2. Книга от over-hyped автор. – „Каравал– Стефани Гарбър

Резултат с изображение за каравал


3. Книга, която си се заклел никога да не прочетеш. – „Тъмна любов“ – първа книга от поредицата „Братството на черния кинжал“ – Уорд

Резултат с изображение за тъмна любов


4. Книга от нов автор за теб. – „Fangirl“ – Rainbow Rowell

Резултат с изображение за fangirl

5. Книга, чиято корица те е привлякла. – „Красавицата и звяра“

Свързано изображение

6. Книга от издателство, от което си се олял със закупените книги. – „Най-доброто мече в цял свят“ – по приказките на Милн

Резултат с изображение за "Най-доброто мече в цял свят" - по приказките на Милн

7. Книга, която е в купчината ти за четене от минимум 3 години. – „Десет малки негърчета“ – Агата Кристи

Резултат с изображение за "Десет малки негърчета" - Агата Кристи

Бонус категория:
8. Дочети книга, която те мъчи и е отдавна в твоя currently-reading лист – „Кралица на сенките“ – Маас

Резултат с изображение за "Кралица на сенките"
Успех с прочита на избраните ви книги (ако сте смели и сте решили да участвате)! 🙂

„Milk and honey“ – Rupi Kaur

What the fuck

the first
part of the book
feels like the woman who
wrote it had a
really bad relationship
with her father
and so
she ended up making very bad choices
that left her raped and abused
not only mentally
but also physically.
More confessions to go
here is part two.
Yes, some was good,
most was bad.
Now I see
why most of the people
showed some love
rough is cool
vulgar is great
you truly
are amused
by this waste
of space.
And after all the torture
here comes the third part
and it is breaking;
and it is full of color
the color is grey
cuz life is
black
and
white
and you should accept it.
I mostly loved this part
by far the best it is.
So give it a try
and don’t be sorry about it. 😀
But let me tell you
life isn’t that good
so here we are
a page before chapter 4;
so fingers crossed
and lets start.
So the name of chapter 4
is healing
and it is the last chapter of the book.
As the third one – breaking
this one is
also so beautifully written
I am amused.
I just realized
that the roughness of the book
just hit me so hard
at the beginning
it stayed with me
since the beginning of the third chapter.
As a result
I enjoyed the 3rd and the 4th most of all.

As an ending to this poem of mine
I wanna thank you for reading it
and if you still don’t know
why I am writing like that
that is because
you obviously
have not read
the
book.
So
my
advice
is
to
go
and
read
IT!

„Проклятието на Воронина, Книга 2: Пазители“ – Цветелина Владимирова

Image result for пазители владимирова

Пренесете се в света на „Проклятието на Воронина“ и се пригответе за история, която ще ви остави без дъх. Поемете по пътя на Ксения и нейната борба за оцеляване. С нова заплаха, задаваща се на хоризонта, тя ще трябва да разчита на Игор и своите приятели, за да успее да се спаси.

„Пазители“ е втората книга от поредицата Проклятието на Воронина, в която авторът ни потапя в един мистериозен и жесток свят, в който приятелството, честта и жертвоготовната любов са най-важните инструменти за оцеляване. Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот.   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

Рано днес завърших книгата „Вестители“ и ако трябва да съм искрена цял ден си мисля за нея и за това колко звездички заслужава, защото… oh, boy дали не харесах книгата?

Това е втората книга от поредицата на Цветелина Владимирова – „Проклятието на Воронина“, която излезе съвсем наскоро под знака на изд. Orange Books. Ако не сте забелязали все още, те имат доста готини попадения. А тази поредица ще ви очарова с още нещо много специално – авторката й е българка.

Ако не сте чели книга първа „Вестители“ не се притеснявайте, защото както винаги ревюто ми няма да съдържа никакви спойлери, защото кой иска да му се разваля удоволствието от четенето.

Image result for пазители владимирова

Аз започнах „Пазители“ веднага след като прочетох „Вестители“, затова мога да видя и оценя двете книги някак по-лесно, тъй като не ми се е налагало да чакам 1-2 години за продължението. Тук е мястото да кажа, че промяна в стила не съм намерила и всичко, което наистина харесах в начина на писане на Владимирова го намерих и тук – неловките ситуации между главните персонажи, ироничните подкастряния тук там, забавните моменти и тънкия хумор си бяха отново тук, за което аз съм повече от доволна, тъй като точно това ме накара да заобичам поредицата.

И така – началото на книга втора започва от там, откъдето приключи книга първа. Нашите герои вече са бегълци – бягат от всички – от Двореца, от кръвожадните и от какво ли още не. Всеки ги преследва. Но те вече имат ясен план какво трябва да направят и решават да го следват неотклонно – целта им е да убият главатаря на вампирите – Вълкан, за да може да блеснат пред Вестителите в Двореца и така да спрат да ги преследват. Но нищо не е така лесно както звучи. Препятствията са налице, тежките моменти са отново там и нищо няма да им се даде даром, докато не си го извоюват сами за себе си.

В книга втора има много промени – въпреки че както казах стила на авторката си е все същият, поне според мен, първата книга носеше много повече емоции, беше по-силна някакси. Може би затова и очакванията ми към втората бяха по-високи. И докато във „Вестители“ имаше много действия, много развитие и постоянно движение на героите, то в „Пазители“ има определен застой и монотонност.

Аз усетих книгата така. В по-голямата част от нея Владимирова сякаш наблягаше на вътрешния свят на Ксения, на нейните чувства, на начина, по който всичко случващо се в живота й я кара да се чувства, на това как започва да възприема всяка ситуация. Запознахме се много, много по-обстойно с чувствата й не само към Игор, но и към Майкъл. Виждаме как приема съдбата, която й е отредена, заради „проклятието“ й и какъв е вътрешния й конфликт. Ето защо, за мен, книгата е по-мудна и бавна откъм действие, което реално не очаквах за втора книга от тийн поредица. Точно, защото в съпоставна с първата, ми се стори по-еднообразна почти до последните си 50 страници, когато действието, за което се подготвяха по време на цялата книга, най-сетне се случи.

От друга страна, в „Пазители“ отново виждаме старите-нови образи – Екатерина и Владимир, както и приятелите на Ксения от „училището“ – Зоя, Юри и Майкъл.

В книгата всички те претърпяват много развитие – не само развитие на самите персонажи, но и на отношенията помежду им.

Както има „стари“ герои, така има и нови. Дорин и Фарезе (моите любимци) са тук, за да направят книгата в пъти, в пъти! по-интересна. И двамата са саркастично-забавни, остроумни и много… ъм…секси?!

Нещо, което много ми хареса, и което по-принцип обичам, това е посвещаването на дадени глави на определени персонажи. Това не само спомага за виждането на действията от друга перспектива, защото реално сме „в главата“ на повече герои, но и прави повествованието много по-интересно. Точно това е направила на моменти, макар и много малко, Владимирова. Надявам се и на нея да й харесва да е в съзнанието на повече образи и да изгради следващата книга точно на този принцип, защото от това само ще спечели книгата. Множеството гледни точки не само обогатяват, но и въздействат всяка за себе си, като така се дава възможност на читателя да види нещата, пречупени през призмата не само на един герой (главния), а на много повече, позволявайки на читателя да има повече гледни точки!

Като заключение бих казала, че „Пазители“ е част от новата ми любима трилогия и каквато и да е третата книга, това изобщо няма да промени симпатиите ми към поредицата, защото вече си намери част  в сърцето ми. Ако вие не сте започнали трилогията, силно ви я препоръчвам, защото е много добре изградена и омайваща.

Съвет: Ако ще четете двете книги наведнъж, си отделете няколко дни, защото един път започнете ли, няма да искате да спрете, докато не ги изчетете от корица до корица! 😉

 

“ Проклятието на Воронина, книга 1: Вестители “ – Цветелина Владимирова

proklyatieto-na-voronina-vestiteli-9786191710348_1

Ще се осланям на духовитостта на книгата като възкликна – О, Боже, какво прочетох току що?!?

И тъй като мисля, че това ревю или по-точно моето мнение за тази книга ще е по-дълго от нормалното, искам да започна с това, че не се сещам досега да съм чела друг съвременен роман от български автор. Да, разбирате ме правилно – скиптично съм настроела към всичко българско, най-вече защото то се върти около 1-2 теми, които се дъвкат и предъвкват от както се помня – или ще се оплакваме от държавата и положението й, или ще говорим за социализма, а много често ще използваме сериозни теми и болести, които не са за смях за основоположна точка в романите си. Мисля, че отказа ми е очевадно ясен.

Друг е въпросът, както наскоро бе казал един мой познат, че когато четем чуждестранен роман гледаме и се фокусираме върху storyline-на или накратко върху историята, която авторът развива, а когато четем български роман фокусът отива не само върху историята, но и върху стила им на писане. Аз бих добавила, че внасяме допълнително още по-големи очаквания и към героите, сюжетите, интензивността на самата книга, дали има поука, обогатила ли ни е духовно и какво ли още не. Когато единственото нещо, което трябва да ни носи една книга, независимо дали е от българин, американец или италианец (примерно) е самата наслада от четенето. Тънкият момент да откриеш себе си в думите на автора на книгата, да се смееш на сарказма, на шегите, да откриваш сходства с написаното пред теб.

Такава книга за мен се оказа „Вестители“. Няма да ми стигне времето да ви обяснявам колко много мразя някой да ми hype-ва или сиреч да ми възхвалява дадена книга. Ох, тогава едва ли не започвам да изпитвам неприязъм към книгата, вече знам, че няма да ми хареса и твърдо отказвам да я чета. И така до момента, в който вече не се побирам в кожата си и просто мисля само за тази книга, а в следващия момент вече съм прочела първата й страница.

А повярвайте ми, като започнах да чета „Вестители“ щом я подхванах не можех да спра само с първата страница. Страшно увлекателна история! Какво да ви кажа, може би тази книга е моето откритие за 2017г., редом с любимата „Кръгът“, която открих в началото на годината.

„Вестители“ е съвременен български роман с фентъзи елементи – да, има вампири, а.к.а. кръвожадни. И това е първата ми книга, която чета с тяхно участие.

Историята ми се стори страшно увлекателна и много свежа. Свежа, защото не знам дали има друг такъв български роман.

Тук е мястото да си призная, че може би книгата ми стана толкова любима, защото е на български писател. Шапка й свалям на Цветелина Владимирова, че най-сетне създаде първия български роман от този вид. Поне първия, който аз чета. И силно се надявам да не спира да пише за вбъдеще! 🙂

Много ми хареса всичко в романа и от сега ви казвам, че няма как да не съм пристрастна като ви говоря за него. Сюжетът, според мен,  е много интересен и ще поддържа вниманието ви през цялата книга. Ще ядете, ще си лягате и ще се събуждате с тази книга (или поне при мен беше така). 😉

Действието се развива отначало в България – в нашата мила София, а не след дълго Игор ни пренася в Русия. Е, и Ксения взема, но това са подробности. 😛 😀

И така, накратно историята се върти около главната героиня – Ксения Петрова, която не е обикновено момиче, както много й се иска да вярва, че е. Не след дълго разбира за неподозирани свой качества, които постепенно започват да разкриват един съвсем друг свят за нея – светът, в който й е предопределено да живее и оцелява. Иска не иска, пред нея се развиват купища озадачаващи случки, които с времето я объркват все повече. Но тя не е сама – рамо до рамо с нея е Игор, който обещава да я пази и помага. Но защо – не мога да ви разкрия. Няма и да ви кажа кой е Воронина и защо трилогията на Владимирова се казва „Проклятието на Воронина“. Ще оставя тази наслада на всеки един от вас, защото не е правилно да развалям удоволствието от прочита ви на „Вестители“. Само ще кажа, че между страниците ще срещнете много кръвожадни, солдати, борещи се за благото на вестителите и обикновените хора, Орден, ръководещ всичко в тайния свят и какво ли още не!

Стилът на писане е много обещаващ поне за мен. Харесва ми как авторът е изградила не само образите на героите, но и техните мисли и чувства. Действията им бяха добре обосновани. Мистерията я имаше. Определено Владимирова успя да задържи интереса ми до самия край на книгата. Имаше моменти, които се подразбираха, или други които ако четеш внимателно се досещаш, че следват, но си личеше и майсторството, с което е написана историята. Не мога да си кривя душата, след всичките резерви, които изпитвах към книгата, искрено се радвам, че ми хареса. А и разбираш, че книгата ти е харесала и е намерила място в сърцето ти, когато след като затвориш последната страница я прегръщаш! ❤

Имаше и други неща, които ми направиха впечатление:

Първото е, че много хора казваха, че книгата „Вестители“ приличала на някои поредици – като „Академия за вампири“, „Хари Потър и …“ и още и още. Въпреки че не съм чела книгите на Мийд знам това онова и аз също намерих сходства. Както и някоя друга прилича с поредицата за Потър. Но това изобщо, ама изобщо не ме смути или подразни. Не само защото не съм ги чела (или довършила – да, говоря за теб Потър :Д), а защото мисля, че всеки автор, бил той български или не, събира вдъхновение от своите любими писатели и романи. И в това няма нищо лошо, защото „Вестители“ си е сама по себе си прекрасна история. Повярвайте ми, никога не съм вярвала, че ще прочета роман, в който има вампири.

Но – Oh well…

Ето малко нагледно отношението ми към книгата:

Аз, когато получих книгата:

 photo iamrossexcited_zpsl6nmlo7m.gif

И не е само това…

Когато започнах да чета:

 photo effingawesome_zpscz2waqqd.gif

Когато ни представиха Игор (oh, my):

 photo 12956576_zpsahbmmqtu.gif

Ксения … Игор:

Аз, когато за първи път се целунаха:

 photo 12695600_zpsftg16b0d.gif

И пак:

 photo bookshimmy1_zpsytzq03jn.gif

И общо взето всичко в тази книга е страхотно.

Просто таланта на Владимирова и това, което е сътворила, мога спокойно да кажа, че е по-добро от повечето книги, които в момента се хайпват в България. (Да, Маас, за теб говоря). Може спокойно да си я мерим с „величието“ на американските писателни и да се гордеем с нея. Общо взето:

Като заключение на това разпиляно ревю, ще кажа, че страшно много благодаря на изд. Orange, че са повярвали в Цветелина Владимирова и са издали тази книга. А ако вие все още не сте я прочели – какво чакате? Междувременно аз съм страшно развълнувана да видя как ще се развият нещата, така че веднага се захващам с „Пазители“ – книга втора от поредицата „Проклятието на Воронина“

П.С. Цвети, ако искаш идеи за заглавия на третата книга – обърни се към мен – имам вече няколко. 😀 😀 😀

„Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“- Дженифър Донъли

Красавицата и Звяра: Изгубена в книга
  • Издател: Егмонт
  • Преводач: Лили Христова
  • Година на издаване: 2017
  • Брой на страници: 384
  • Корици: меки

Да потънеш в книга. Или да се изгубиш? Колко познато и същевременно вълнуващо и сякаш всеки път е едно ново пътешествие из дебрите на един пореден чудно-прекрасен нов свят. В света на книгите, където всичко е възможно и постижимо. Или поне така ни се иска да бъде. И някак вярваме в това.

Но често пъти се изгубва тънката линия между действителността и въображаемия свят на книгата. А колко примамлива е тя. И понякога наистина ни се иска да живеем в този измислен свят. Но да избереш въображаемото означава да се откажеш от сегашното, от „истинския“ свят, от твоя свят.

Книгата „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ е новата история за Бел и Звяра, която е само отчасти свързана с тази световно известна история за Красавицата и нейния любим. Книгата ще ви запознае с един нов миг от живота на Бел в омагьосания замък и я поставя пред поредното изпитание.

В тази книга ще намерите нещо ново в така познатата книжка. А именно какво се случва малко след като Звяра подарява своята огромна библиотека на Бел и й дава достъп до всичко в нея.

Но доброто – в имено на Любовта и злото- в името на Смъртта отново се появяват в историята между двамата главни герои. Тяхната непринудена игра и бас, който произтича от нея, поставя едно огромно препятствие между що годе спокойния живот на Бел. А именно какво ще се случи с Бел – ще победи ли любовта, която да спаси живота на Звяра и да му върне свободата или победата ще се окаже на страната на Смъртта, която ще отнеме живота на Бел и следователно ще провали единствената мечта на Звяра.

И така започва една игра. Но Смъртта не е същество, което да играе честно. Тя успява да започне своята победна атака с една… книга. Разбира се – любимия „предмет“ на Бел. И успява да го остави не къде да е, а на видно място… в библиотеката й.

И не след дълго планът й влиза в изпълнение и тя успява бързо да примами Бел да влезе в книгата й.

IImage result for lost in a book

А правилата за успех на Смъртта са прости – Бел трябва да изяде 3 неща и да остави 3 неща… в този приказен свят на лъжата.

Ще успее ли Бел да се събуди от тази приказка или не заживее вечно в нея зависи от самата нея…

Image result for lost in a book
Книгата „Красавицата и Звяра: Изгубена в книга“ е приказна история за Красавицата и Звяра. Дж. Донъли е омайващ писател, който успява да ни омагьоса за пореден път с една история, като успя за изгуби не само главната си героиня в книга, но и нас самите като читатели, поради безспорните си писателски умения. Страниците летят, а ние не можем да се откъснеш от книгата преди да разберем ще победи ли доброто или ще възтържествува злото.
Книгата е с възрастова граница 10+, но дори да сте по-големи или значително по-големи не правете грешката да не я прочетете. Заслужава си. 🙂

„Най-доброто мече в цял свят“

Related image

Много от нас са израснали с приказките за Мечо Пух, а може би и ти самият си един от всички нас, които все още търсим пухкавото меченце за утеха в тежките дни. А може би си един от тези, които просто не могат да се разделят с тази история! Въпреки че Мечо Пух е една детска, следователно обикновена и лека история, тя съдържа в себе си едни от най-важните уроци, които може да получим в живота и, които могат да ни помогнат в много трудни моменти, дори вече да сме възрастни!

Със следния текст ще ви припомня само една малка част от всички мъдри съвети, намери място измежду страниците на книжката за Мечо Пух:

1.Не е важно как изглеждаме – трябва да се обичаме такива, каквито сме!

Мечо Пух винаги е бил пухкав и пълничък, а коремчето му никога не е успявало да се покрие от късата му блузка – въпреки това той никога не е страдал от този факт, а напротив – винаги е радостен и щастлив. Не се обезкуражава от вида си, защото се е научил да се обича такъв, какъвто е!  Защото е важно да обичаме себе си и вътрешно, и външно, без значение какво мислят околните!

2. Какво всъщност е приятелството!
От кой ако не от Пух ще знаем всичко най-важно за съществуването на приятелството? Това е едно от най-важните неща, които можем да приемем като уроци от приказките за мечето. Имало е толкова много примери из книгата, че ще ми е трудно да цитирам всеки един от тях. Но като цяло, всеки от героите би направил всичко, за да е сигурен, че приятелите му са щастливи и да добре. Пух не се срамува да каже колко много означат приятелите му за него – урок, който всеки от нас (като възрастен) е добре да знае и използва!

3.Винаги вярвай в себе си!

Без значение пред какво сме изправени, Мечо Пух ни учи, че трябва да вярваме в себе си! Не бъдете толкова лоши със себе си – спомнете си кои сте и какво можете!

4. Фокусирай се върху днешния ден!

Не е важно какво се е случило вчера, живеем в днешния ден – направете го прекрасен! А утре е за утре. Днес е сега, затова му се радвайте!

5. Какво е любовта?
Безспорно Мечо Пух и Пиглет знаят какво е любовта и са най-добрите ни учители, защото те знаят, че любовта не се спелува – тя се чувства!
6. Да се грижим за хората, които обичаме!
Никога не приемайте тези, които обичате за даденост, защото живота е непредвидим! Обичайте ги и се грижете за тях!
7. Радвайте се на малките неща в живота!
Пух е пример именно за това как трябва да оценяваме малките, дребни, всекидневни моменти. Той, заедно с цялата тайфа, са ни доказали, че и най-простите неща носят удоволствие  – например хвърлянето на пръчки в реката и наблюдаването им след това. А понякога просто не правят абсолютно нищо и пак са щастливи и доволни от себе си.
И въпреки че Мечо Пух е направил своя дебют в далечната 1924г., оттогава той не е спирал да ни вдъхновява, поучава и учи как да бъдем по-добри!