„Великденско шествие“ – Ричард Йейтс

150351z

След приключването на романа „Великденско шествие“ (издателство Кибеа 2010), на Ричард Йейтс не знаех как да формулирам и изкажа своето мнение. Романът те оставя безмълвен, със своя болезнено откровен език. Това е може би най-мрачният и тъмен роман на Йейтс, но същевременно и най-важното му произведение. Пропит е с мрачно светоусещане, както повечето негови произведения, което няма как да не въздейства на всеки един читател.

Ако родителите Ви са се развели още докато сте били деца, може би и Вие ще станете алкохолици; хора, неспособни да изпитват любов и интимност към друго човешко същество; ще се омъжите за първият срещнат мъж и ще търпите домашен тормоз, докато не се пропиете до смърт… Ако това Ви звучи ужасно депресиращо и потискащо, със сигурност сте прави. Но това не е гледната точка, към която Йейтс се е стремял при написването на този роман.

От друга страна е интересно да се спомене, че Р. Йейтс има лично мнение и опит по този въпрос и знае „едно, две неща“ по темата, тъй като самият той произлиза от семейство на разведени родители, а по-късно се развежда два пъти и има три дъщери. Ето защо четейки „Великденско шествие“, читателят би се запитал дали това не е повече автобиография на собствения му живот, отколкото художествено произведение ?

Заглавието на романа разкрива последните „невинни“ и безгрижни дни в живота на двете сестри. Между този Великден и пролетта  4 десетилетия по-късно, когато книгата завършва, се крие една сърцераздирателна история, разкрита чрез ясния поглед на автора и резкия му език, провокиращи не само възхищение и адмирации към уменията му, но и съпричастност към героите му. Действието обхваща повече от 40 години от живота на двете сестри Граймс, в които се разкриват тяхната съдба, как разводът на родителите им пряко е определил техните избори в живота и светогледа им. Баща им е алкохолик, докато снобски заблудената майка винаги е приемала „обществения статус“ за едно от най-важните неща в живота и се е стремяла да го постигне за пред хората, дори това да й коства последните й средства. Прибавяйки и нейната алкохолна зависимост, тя е неспособна да даде какъвто и да било пример на свойте дъщери. Йейтс обрисува майка, майка точно като неговата собствена, наричайки я Пуки, почти като неговата-Дуки! Сара, с четири години по-голяма от сестра си Емили, се жени за първия мъж, който я е поканил на среща, и който по-късно започва да я бие, точно както се е случило със собствената сестра на автора, докато Емили е по-заинтересована от кариерата си, заминава да учи в колеж и има непрестанни, мимолетни връзки с различни мъже, неспособна да изпита дълкоби чувства към нито един от тях. В същото време, читателят няма как да не забележи, че всяка от сестрите би предпочела живота на другата. И ето, че в края на романа, човек би остава с впечатлението, че авторът до голяма степен описва животът на своето собствено семейство.

48335

С жалост бих казала, че американския писател Ричард Йейтс е не само забравен от много поколения, но и неизвестен на много хора в днешно време. Неговият роман „Великденското шествие“ привлича със своя реализъм, с начина по-който авторът му не се страхува да изрече и най-болезнените истини за живота. Йейтс буди съчувствието ни към жените, чийто живот не е лесен, правейки романа същевременно тъжен, но и красив, трогателен, но и реалистичен. Йейст е определен от критиците като един от най-значимите следвоенни американски автори на романи и разкази и един от най-великите американски писатели на XX век.

„Закуска в Тифани“ – Труман Капоти

6527.max

Кой не е чувал за Тифани? Този прочут магазин, намиращ се в Ню Йорк, разположен на Пето Авеню № 727. Голяма част от известността му се дължи именно на Капоти. Романът „Закуска в Тифани“ (издателство Colibri) се превръща в знаковото произведение на големия писател и го прави жив класик.

Със своите 120 страници, Капоти обрисува ясни портрети на главните герой, разкриващи техните светове. Повествованието е премерено, без излишни пълнежи, запълващи страниците персонажи или обяснения.

Може би и заради обем си, нямах големи очаквания към книгата. Но един път започната, сякаш историята те поглъща и ти прелистваш страница след  страница в очакване да разбереш какво ще се случи, с надеждата да откриеш още части от пъзела Холи Голайтли. Ако трябва да се използва само една дума за нейната личност, то тя определено би била „мистерия“. Тя е потайна, затворена, романтична, обсебваща, загадъчна, енергична, артистична, причудлива… многопластова. Образът й е противоречив, краен и дълбок. Ето защо докато четете книгата „Закуска в Тифани“ вероятно ще изпитване смесица от чувства – на моменти Холи ще Ви допада, ще й симпатизирате и ще сте съгласни с нейните житейски избори, а в следвашия ще искате да й зашлевите един шамар, за да стъпи отново на Земята.

И така до момента, в който книгата свършва, а Вие не знаете какво изпитвате и какво се случва. Книгата те оставя обсебен с образа на Холи Голайтли. Капоти пресъздава блестящо образа на главната героиня – очарователна (въпреки не винаги правилните й избори), завладяваща (на такава личност не можеш да устоиш), хипнотизираща, ярка като пламък (способна е да преобрази и оцвети живота ти за един миг, но и също толкова бързо да излезе от него, оставяйки единствено празнота) и вдъхновяваща…

Ако не сте чели книгата, не гледайте първо  филма, тъй като сюжетът се разминава в по-голямата си част. Разбира се след книгата, задължително отделете време и за екранизираната версия, защото Одри Хепбърн изиграва своята най-паметна роля, а филмът се нарежда сред класиките в историята на  киното!

zakuska-v-tifani-1961

Критиците твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Капоти би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята „Закуска в „Тифани“. Романът получава такава известност, че сега бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм по сценарий на Капоти.

„Стиховей“ – Антон Делчев – Гърнето

12650822_10204359967674164_8582723443520592748_n

„Стиховей“ на Антон Делчев, по прякор Гърнето (издателство Опонент – Хасково, 2006) е единствената стихосбирка на автора, излезнала на българския пазар. За мен тя е много лична, защото познавам авторът от край време, но въпреки това никога не съм подозирала за неговите литературни способности и интереси. „Стиховей“ съдържа в себе си личните преживявания на Антон Делчев, събирани грижливо през целия му съзнателен живот. Стихосбирката излиза на българския пазар доста късно след самото написване на стиховете, поради простата причина, че авторът е искал да покаже възможно най-мъдрия и обогатен плод на своето творчеството. Стиховете са кратки, с точен изказ, изчистени от многословието и ненужните думи, с които много поети си служат, за да придадат на стиховете си афоризъм. Неговата лирика е интимна среща с неговата вътрешност, с душата му, с човешката му съдба и проблеми. Стиховете му са истински, звучат изповедно и същевременно завладяващо:


ВЛАК
На Бети
Раздялата – пътуване с влак –
стои на заскрежена гара,
но бягат коловози в бесен бяг
и всичко в моя влак изгаря…
И всяка среща е щурец в мен,
но песента ми никой не разбира
и като охлюв моя ден
в черупката си се прибира.
А бягат километрите във такт,
провират се семафори в очите.
Но аз съм спомен от заминал влак
и свирят в мен, умирайки щурците!

Макар да се усеща смирението и самотата, вплели страниците с невидими нишки, сам по себе си сборникът с „попътна лирика“ на Антон Делчев – Гърнето, не би могъл да се определи  като „тих“ и „еднообразен“. „Стиховей“ вдъхва усещане за живот и равносметката от него. „Стиховей“ звучи успокояващо и същевременно напрегнато. „Стиховей“ остава извън измеренията на показността. „Стиховей“ носи усещане за живот!