„От облак на облак – четива за между две гари“ – Георги Бранев

otoblaknaoblak19682581

  • Издател: Кибеа
  • Година на издаване: 2015
  • Брой на страници: 328
  • Корици: меки

12052483_525745327583888_1682664496117423813_o

Днес ще си говорим за една доста артистична личност, която е позната на доста българи, а именно Георги Бранев. За тези от вас, които не го познават или не са чували името му, ще кажа, че той е роден през 1935 г. в София и завършва журналистика в СУ през 1958 г.

Soldat2   na-92227     na-32168

hqdefault

През 1964-1966 г. специализира кинодраматургия в Москва. Работи в няколко вестника и в БНР. До 1970 г. е редактор в сценарната комисия на СИФ. Редактор е на филма “Сбогом, приятели!”. С брат му Веселин са сценаристи на един от най-успешните български тв сериали – “Записки по българските въстания” от времето на соца. Но освен това, той е и художник, а през 2015г. с помощта на изд. Кибеа, излиза и сборникът му „От облак на облак – четива за между две гари“.

Сборникът е бил представен редом с изложба, носеща името „Портрети на войници от Дунавския полк“, като част от тях са поместени и между страниците на изданието. Разбира се, рисунките, които са използвани за корицата на книгата, както и илюстрациите в самото книжно тяло са дело на самият автор, а графичният дизайн на Красимира Деспотова. По мое скромно мнение, рисунките са в абсолютна хармония с разказите – закачливи, различни, много експресивни и нестандартни. А рисунките, според автора, са образи на войници.

20160422_191608

Относно сборника – това е съвкупност от случки, разказани от много различни помежду си хора, списани от Бранев.

Езикът е лесен, непретенциозен, лесносмилаем, човешки. За мен това са истории, които бихме чети, когато си почиваме в парка, разпускаме на разходка, четем при пътуване „между две гари“. Няма нещо проникновено или образователно, до степен, че да натежи или обремени съзнанието ни докато четем. А напротив – това е неангажиращо четиво, подходящо за всеки. Прави впечатление, че в разказите се говори повече за жени, докато всяка една рисунка – карикатура е на мъж.
„За съжаление, не знам достатъчно за жените, именно затова пиша предимно за тях и около тях – чрез писането научавам много неща. Обаче и до днес има едно нещо, което никак не разбирам: защо точно когато започват някакъв по-интензивен контакт с мъже,  много от жените започват  бурно и неудържимо да глупеят. Гледаш ги, слушаш ги, и не вярваш ушите си? И точно за  разбирането  на  това противоречиво чудо, аз продължавам да  си записвам всякакви облачни и заоблачни нюанси  около катастрофите на мъжко-женските сблъсъци.“
Изказът  е от времето на социализма. Книгата е разказана с чувство за хумор, като че ли на шега, вплитайки смях и тъга,както и различни епохи. Ето защо тя е и много четивна.
„И така, книгата „От облак на облак”,  издадена от великото издателство „Кибеа”, което е съставено само от жени – хубави и енергични, тръгва сега да странствува в ръцете на читателите. Най-доброто пожелание за „добър път” на една книга – това е да я купим.“

20160422_192226

 

Подарете си този сборник с разкази за отмора на душата и оттърсване от всекидневните грижи. Прекрасен начин да прекарате следобеда си!

За финал Ви оставям с клип от изложбата на Бранев.

„Любов под гибелна звезда“ – Джоузефин Анджелини

 

13066788

 

  • Издател: Intense
  • Година на издаване: 2011
  • Брой на страници: 418
  • Корици: меки
„Дебютът на Джоузефин Анджелини е завладяваща история, изпълненa с екшън, драма, и романс, с точно премерена нотка на хумор и трагедия. Съвременната митология никога не е била по-секси!” – LA Times

 Джоузефин Анджелини е американска актриса и писателка на бестселъри в жанра паранормален любовен роман и фентъзи. През 2010 г. започва да пише. Първият ѝ роман „Любов под гибелна звезда”(изд. Intense) от трилогията Starcrossed е публикуван през 2011г., а следващите части през 2012 и 2013. Романът става международен бестселър и дава старт на писателската ѝ кариера. Произведенията на Дж. Анджелини са издадени в над 20 страни по света, което е безспорно доказателство за таланта ѝ.

Taка.. историята е доста оригинална и вълнуваща! Както разбираме и от анотацията, Хелън – главната геройня е на 16 години, нормална тийнейджърка, живееща с баща си на остров Нантъкет, но… не изцяло. Хелън е различна и в дадена степен тя знае това, но тепърва следва да открие себе си и способността си.  Както за читателя, така и за нея, това е една мистерия, чийто отговори търсим. Нейната различност се изразява в изключителната ѝ сила, скорост и интелигентност, но тя винаги се е опитвала да ги прикрие, да не хвърля светлина върху тях, да не привлича вниманието на околните. Постоянните ѝ кошмари са като истински, каращи я да се буди, а халюцинациите, които я преследват дори в училище, са ясен знак, че нещата излизат извън контрол и всичко това е истинско.

Скоро се появява и семейство Делос, което е истинска загадка за Хелън. А прекрасният Лукас е момчето, което ще изиграе важна роля в живота и осъзнаването на способностите ѝ. След тяхната първа среща, целият живот на Хелън се променя и тя впоследствие разбира, че е полубогиня, потомък на първите наследници, родени от съюза между смъртните и гръцки божества. А любовта ѝ към новото момче в града – Лукас Делос е невъзможна, сама по себе си, следователно е предопределение за започване на война.

3goettlich

Постепенно Хелън придобива увереността, която ѝ липсва в началото на книгата, където е по-скоро срамежлива , стеснителна и тиха. Въпреки, че е изключително красива (да, да, знам), тя никога не е обръщала внимание на това. Хелън е по-заинтересована от осъзнаването на собствените си сили и способности, отколкото да се оглежда в огледалото. Няма как с това да не се хареса на всеки тийнейджър и да я издигнем на пиедестал. Ето, че тя не е типичната главна геройня от поредната фантастична трилогия.

goettlich

Повествованието беше лесносмилаено, леко, езикът не беше претенциозен. На моменти, можеше да изрежем част от текста, но в никакъв случай не бих казала, че има излишни части.В историята има от всичко – страх, срам, фантастика, любов, много любов… омраза и всичко това накуп.

Goettlich-verliebt-BannerGoettlich_verloren_BannerGoettlich_verdammt_Banner

 

Това не е типичната история за среща между момиче и момче и как те се влюбват един в друг. Романът разгръща много повече от това. Този разказ вплита модерното време с гръцката митология, за да се получи една изключителна сага, завладяваща и вълнуваща.

starcrossedukseries.jpg

В заключение ще кажа, че след хилядите YA книги, заляли пазара през последните години, кои от кои по – прехвалени, тази е една от малкото, която всъщност истински ми хареса. Романтична и фантастична екшън история, със силни характери и спиращ-дъха сюжет. Това е перфектно четиво за феновете YA и гръцката митология! Нямам търпение да прочета следващите две книги от трилогията! 😉

„Пътешественикът във времето и неговата жена“ – Одри Нифнегър

26233123

  • Издател: Лабиринт
  • Преводач: Емилия Л. Маларова
  • Година на издаване: 2015
  • Брой на страници: 450
  • Корици: меки

Романът „Пътешественикът във времето и неговата жена“ (изд. „Лабиринт“, София (2015), прев. Емилия Масларова) е книга, която се е превърнала в бестселър през далечната 2003, много преди излизането ѝ на българския пазар през 2015. Ако трябва да бъдем точни, това е второто издание на романа в България, а първото е  през 2006 (изд. ИК „Бард“, София (2006), прев. Емилия Масларова).

Ако случайно никога не сте чували за „Пътешественикът във времето и неговата жена“, то  тогава пригответе се да бъдете потопени във вълнуваща, притегателна, романтична история.

the_time_traveler__s_wife_by_shamanqueen1994-d48qmkz

Сюжетът е изумителен! Това е разказ, който описва, проследява живота на Хенри Детамбъл, библиотекар с генетично заболяване, което му позволява да пътува във времето, и Клер, неговата бъдеща съпруга. Двамата се запознават в ранен период от нейния живот – когато е едва на 6 годинки.

tumblr_moar8wecnU1rsyukao1_1280

Тя го среща за първи път в съзнателния си живот в една библиотека, където той е  библиотекар и е на 28 години, а тя е двадесетгодишна студентка.

The-Time-Traveler-s-Wife-Movie-Stills-the-time-travelers-wife-22385653-2560-1707

Спорно е дали това негово изменение е проклятие или дарба – той ту изчезва, ту се появява, може да вижда както миналото, така и бъдещето си – пътувайки из собствения си живот. Неконтролируемото му изменение, предизвикващо лутане във времето, е причина за сложния му живот, явява се пречка за любовта му с Клер и предизвиква постоянната ѝ тревожност от липсата му.

tumblr_m8chzp6qK11qe3x00o1_500

Да, може да се каже, че е типично женска книга, изпълнена със драматичност и сълзи, но е изключителна сама по себе си и със сигурност ще окаже влияние и върху мъжката аудитория. Завладява и грабва от първите страници. Тази епична любовна история, на няколко пъти ме оставяше с насълзени очи. Начинът, по който авторката адресира теми за съдбата, любовта, личните избори и времето, е изумителен, тъй като тя съумява да вплете всичко това в една примка. Хареса ми как беше разгърнат проблема за пътуване във времето на Хенри – никога неможещ да промени случващото се, и безграничната любов на Клер, която е неспирна в пространството и времето:

 „Обичам те и винаги ще те обичам. Времето е нищо.“

Отне ми една седмица, за да я прочета, но не от липса на интерес, а поради големия си обем (не беше и никак лека за носене 🙂 ). Авторката, с любов, описва всеки един детайл в повествованието, изгражда възнуващи и интригуващи образи, пълнокръвни до известна степен. Безспорно, на места може да се изреже малко от текста, но в никакав случай не е несмилаем, нито пък тежък. Езикът е увлекателен, постепенно и лековато сме въведени в света на  Клер и Хенри, изпитваме техните радости и болки. Лично аз се бях вглъбила до такава степен, че сякаш бях до тях, сякаш участвах в разговорите им, в историята им, в живота им.

tumblr_l1feqgAFfS1qzx5i0o1_500

Едно от нещата, което харесвам в романите е редуването на разказвачите. Това ми дава по-ясна представа какво се случва в главата на всеки един персонаж, начинът на преживяване и  тълкуването им на случки, а и винаги разбираме как всеки изживява дадената ситуация. В „Пътешественикът във времето и неговата жена“ е използвана точно този тип постройка – ту четем разказа от името на Клер, ту от името на Хенри. Те разказват историята от първо лице. И така, редувайки се, те разгръщат пред очите ни, като цвете, всяка сцена от живота си.

13007330_461442047380050_2667951970098189260_n

„Защо любовта става по-силна от отсъствието?“

Като жанр е трудно да я определя. От една страна романът е любовен, поради това, че се описва живота и нестихващата любов между главните герои, но от друга страна, заради самото генетично заболяване, което има Хенри, можем лесно да кажем, че това е фантастика. Всъщност, това е история за двама души, чиято любов надхвърля времето!

Доколкото разбирам, тъй като тези дни съм заровена във всякаква информация за книгата и авторката, ще бъде издадено продължение, което ще развие историята на дъщерята на Хенри и Клер. Името ѝ е Алба и тя също притежава умението на баща си, но, за разлика от неговото, то е контролируемо. Вторият ѝ роман се очаква през 2018, а заглавието все още не е ясно.

4785636148_4d8fbe5d77_o

Поради огромния интерес към книгата, през 2009 г. е направена екранизация по романа, с режисьор Робърт Швентке. А главните роли се изпълняват от Ерик Бана и Рейчъл МакАдамс:

MV5BMTU0MzkzNzg0Nl5BMl5BanBnXkFtZTcwNzUwNzQ2Mg@@._V1_SX640_SY720_

Дебютният роман на Одри Нифнегър – „Пътешественикът във времето и неговата жена“ е разказ за любов, изпепеляваща, силна, която не се подчинява на времето и пространството, любов, която взима всичко, но и дава. Докато четем съпреживяваме всяка думичка, която остава нежна, любовна, драматична нотка. Дори бих казала и нотка на безпомощност. Безпомощност за съдбите на героите, съпричастност към Клер, чиито дни минават в чакане Хенри да се върне при нея, и обречеността на Хенри, подвластен на това изменение. Неслучайно от книгата са продадени над 2,5 милиона копия до този момент, а авторката му е получила Британската награда за литература и Наградата „Ексклузив Букс Бьоке“.  Безспорно тя се нарежда редом сред книги като „Гордост и предрасъдъци“ на Джейн Остин, „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл, „Тетрадката“ на Никълъс Спаркс, дори „Ана Каренина“ на Лев Толстой.Niffenegger_TTW_mech.indd

Книгата се превърна в една от моите фаворити и се надявам да се докоснете и вие до този роман, задължително четиво за всички любители на романтиката! А сега ви оставям и отивам да гледам филма! 😉

„Летенето е изкусителна примамка“ – Анка Николова

leteneto_e_izkusitelna_primamka_hrm

 

  • Издател: Кибеа
  • Година на издаване: 2015
  • Брой на страници: 176
  • Корици: меки
  • Език: български

„Летенето е изкусителна примамка, стига да не се плашиш от собствената си сянка.“

 

Тази седмица направих първа среща с Анка Николова посредством книгата „Летенето е изкусителна примамка“ (изд. Кибеа), въпреки че сборникът ѝ е издаден през 2015. Както се казва по-добре късно, отколкото никога. И слава Богу! Това издание си заслужаваше всеки прочетен стих, всеки прочетен ред, всяка прочетена дума! Чрез стиховете ѝ, ние опознаваме света и душата ѝ, късче по късче се срещаме със сърцето ѝ. Стиховете ѝ са живот, поставен на показ, готов да бъде разгледах, опознат и разбран.

20160420_210051

Анка Николова е свързана всячески с писане – репортер и редактор във вестник „Орбита“ и списание „Вик“, заместник-главен редактор на вестник „АБВ“ и списание „24Карата“, автор на голям брой публикации в печата и преводач на 12 книги за деца и възрастни. Работила е като редактор в издателство „Гея Либрис“, редактира и превежда книги на Издателство „Кибеа“ от основаването му до днес. Ето защо не е никак случайно умението ѝ да изразява себе си и в поезията. Дори напротив, бих казала, че сборникът ѝ „Летенето е изкусителна примамка“ е излязал в правилния момент,нито прекалено рано, нито прекалено късно, точно когато Анка Николова е имала достатъчно житейски опит, за да предаде изцяло настоението, което е искала чрез поезията си.

20160420_210213

Четейки стиховете ѝ, намирам голяма разлика с традиционната поезия, изпълнена с лека сълзливост, някак сантиментална и силно чувствителна, на моменти дори прекалено драматична. Нещо повече, в стиховете на Николова, ясно се чете сирова истина, преминала през призмата на интелектуалността и опита ѝ.

Николова създава една различна, вироглава, нестандартна и нерамкирана поезия. Тя не би могла да се включи в раздела „типична поезия“, защото следна свой път, изравя свои пътеки.

В стиховете ѝ, често се засягат теми като истиност и фалшивост, щастие и тъга:

Припев
Бихме могли да кажем,
че ще си вярваме
цял живот.
Едно, две, три…
Колко лесно е, нали?
Бихме могли да правим
винаги, всичко – заедно.
Едно, две, три…
Колко забавно, нали?
Бихме могли да мислим –
поне някога –  еднакво.
Едно, две, три…
Никак не е трудно, нали?
Но за да го направим,
трябва да се обичаме!
Едно…две…три…
Непостижо?
Непоносимо!
Нали?!

Наред сред тази толкова ясно изразена тематика, пробиваща си път във всяко стихотворение, несъмнено срещаме и темата за любовта. А двете направления вървят винаги ръка за ръка:

Такъв те обичам
Навярно се сещаш за мен
в дни като този.
Тежко вали,
сняг и дъжд се просмукват
през кожата.
Имаш нужда от някого,
на когото няма защо
да доказваш,
че още си съжият.
Толкова истински,
колкото друг и различен.
Категоричен, отчаян, зависим,
докрай предсказуем
и от всякога по-автентичен.
Но както и някога –
такъв те обичам.

С всеки свой стих, Анка Николова оставя впечатлението, че е изживяла всяка една думичка, за която пише. Богатият житейският опит винаги може да бъде разпознат в текстовете на един писател, без  значение от жанра:

20160420_205956

Стиховете ѝ са пропити с задълбоченост и истиност, „без фльонги, без претенции и без заобикалки“ :

20160420_210341

 И макар стихотворенията ѝ да са различни, при все че тя обрисува много нюанси и щрихи, ясна остава основната нишка, тази, която крепи и същевременно свързва всички стихове в едно цяло – тази на реалността, съпровождаща живота на всеки човек.

20160420_210024

20160420_205901

Интересно е, че макар по мое мнение, поетесата да описва лични изживявания и чувства, дори състояния на духа, отново картините, обрисувани от ръката, под формата на думи, не звучат индивидуално, а общочовешки. А именно това е ценното. Да видиш, че не си сам в щастието и тъгата си, да намериш близост и надеждност, да намериш утеха в поезията на друг.

20160420_205802

 

Книжното тяло е елегантно, с красива и изчистена корица, дело на Красимира Деспотова. В добавка с избора на хартия, тези малки и на пръв поглед незначителни детайли допълват съдържанието на стихосбирката и я правят истински подарък за любителите на Поезията.

 

А за финал завършам с един стих от „Интерференции“:

Времето не остарява.
Времето не закъснява.
Времето си тече.

„Неспокойни везни“ – Яна Шанова

193051_b

 

  • Издател: Кибеа
  • Година на издаване: 2015
  • Корици: меки
  • Език: български

Красота и нежност!

Това е първото нещо, което идва наум на всеки, докосващ се до книжното тяло на стихосбирката на Яна Шанова, озаглавена „Неспокойни везни“.

Корицата е първото нещо, което човек забелязва и няма как да подмине. Рисунката е дело на Росица Стоименова и е използвана нееднократно и в самата книга, а графичният дизайн е сътворила Красимира Деспотова. А допирът, който оставя грапавата хартия, носи усещане за изисканост и високо качество на изработка, рядкост за книгите у нас.

Както се казва по дрехите посрещаме, а по ума изпращаме. Ето защо ще кажа, че вида на стихосбиркана не е единствено, което запленява и притегля читателя.

Това е първата стихосбирка на Шанова, която по образование е икономист, но въпреки това проявява интерес към литературата от ранна възраст. Ето как през 2008 година започва да пише стихове.
yana18842395
Поезията й е истинска, на моменти до болка позната, брутална, реална, намираща място в сърцето на всеки. Няма как да не се разпознаем в голяма част от стиховете, да не ги съпреживеем с поетесата, да не открием познати чувства и ситуации. Яна Шанова по деликатен и непринуден начин рисува картини от живота на човек, описвайки неговите мечти, тъги, горчилка, щастие, самота.
Стихосбирката започва ударно още с първия стих и те държи в плен до последния пунктуационен знак:
Перце
Нищо няма повече
 да заглуши гласа
на моето сърце!
Птицата само един
път бива ранена.
От нея остава да лети
едва едно перце.
Лесно за улавяне.
трудно за мишена.
По лек и непретенциозен начин, Шанова обрисува картини. Представя в най-тъмни светлини персонажи, доказвайки, че всеки носи както низкото, така и възвишеното:
Не вярвам лошият човек,
че бил е зъл – да си признае.
Той няма чувство за вина,
за да съжали и да се разкае.
Добрият ще е скромен.
И ще си подмине добрините.
Ще се почувства мъничко виновен,
че не е бил докрай такъв във дните.
Поезията на Шанова балансира между чувственост, искреност и откровеност. Носи чувство на меланхолия, тъга и … много, много емоция:
s.jpg
Стихове, които биха разтопили и най-коравия и безчувствен човек. До болка истински.
В „Неспокойни везни“, откриваме много теми, поднесени с нежност и отговорност към казаното. Любов, омраза, самота, тъга, отношение дъщеря – майка, дете – родители. Поставя доста теми, с което прави стихосбирката си букет от поезия, обхващаща и достигаща до голям кръг хора.
Закърпено
Почти не се смути, когато ме видя,
Познаваше ме, че не съм предател.
В прегръдката му имаше една жена,
а той… а той ми беше просто приятел.
-Коя сте вие?-попитах тихо аз.
Наперено без миг дори да поизчака,
отвърна ми с очи, по-твърди от елмаз.
Аз съм нишката, която кърпи брака!
В „Неспокойни везни“ се долавят искреност и дълбока емоционалност, както и чувство за отговорност пред времето, в което живеем.
За „довиждане“ се докосваме до 2 стихотворения, озаглавени „Раздяла“ и „Няма те“, които разтърстват с емоция и носят силен драматичен завършек на стихосбирката
da12986938_10204836265061301_2289997881835386656_n
И така, докато не достигаме до самият край на книгата и там намерим разказа „Великият четвъртък“, който бурно опустошава всичко до този момент и те кара да се върнеш и да препрочетеш много от стиховете, в които сега намираш нов, по-ясен смисъл. Разтършувайки се, разбираме и защо „Неспокойни везни“ е посветена именно на Емилия:
На моята сродна душа Емилия,
която замина надалече.
В завършек, бих изразила възхищението си към човек като Яна Шанова, който намира думите да опише по толкова достъпен начин нещата от живота, каквито са, без лъжи, без потайност, без да спести горчилката от живота.
Надявам се скоро да прочетем още от Яна Шанова, а на Вас да се докоснете до това съкровище, наречено „Неспокойни везни“, защото си заслужава всеки стих!

 

 

В творчеството й  се долавят искреност и дълбока емоционалност, както и чувство за отговорност пред времето, в което живее.

„Момиченцето, което погълна облак колкото Айфеловата кула“ – Ромен Пуертолас

momichenceto-koeto-pogylna-oblak-kolkoto-ajfelovata-kula-romen-puertolas

  • Издател: Обсидиан
  • Преводач: Владимир Атанасов
  • Година на издаване: 2015
  • Брой на страници: 256
  • Корици: меки

 

Ромен Пуертолас е френският писател, който буквално нахлу на „сцената“ през октомври 2013г., когато първата му книга – бестселърът „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“, издаден в 36 страни, оглави класациите. Ето, че и втората му книга се появи на българския пазар – „Момиченцето, което погълна облак колкото Айфеловата кула“ (изд. „Обсидиан“).

7244349

И двете му книги са с невероятни и причудливи истории. „Малкото момиченце…“ включва 35- годишната Провиданс, едно пътуване до Мароко, тежкоболно 7-годишно момиченце, китайски пират,  тибетски монаси и… вулкан!

Провиданс е парижанка, чиято единствена цел е била да подобри рецептата за майонеза на баща си, с което тайничко се надява да подобри живота си. И така докато, разбира се, съдбата не я среща с Захра, малкото мароканско момиченце, когато влиза по спешност в болница, по време на екскурзия в Мароко. Срещата им осмисля живота и на двете, вдъхва им нов смисъл и нови надежди – за Провиданс това е шансът да има най-сетне да има свое дете, дори и да не е биологично нейно, а за Захра, да има своя майка, която да я обича! Момиченцето е сираче и е приковано на легло, още от деня, в който се е родило. Ето защо Провиданс става смисълът на живота й. И двете се привързват една към друга, и двете имат нужда една от друга. И ето, че Провиданс, след дълга и упорита битка за осиновяване, успява да издейства довеждането на Захра за трансплантация в Париж. И тук идва мястото на големия вулкан. Точно в този ден всички полети на самолетните компании били отменени, заради големия облак от вулканична пепел. Но Провиданс трябва да намери начин да стигне до Захра на всяка цена – ако трябва дори ще направи невъзможното – да полети:

Да полети. Лудост бе да вярва в подобно нещо, но в края на крайщата защо не? Какво й пречеше да сънува с отворени очи? Никой не беше забранил мечтите и сънищата, още повече че бяха безплатни. (…)

Да, това беше лудост, но тя бе успяла да извърши далеч по-сложни неща в живота си. Например да осинови седемгодишно мароканско момиченце, болно от муковисцидоза, макар да бе самотна жена и да печелеше една-единствена заплата – тази на пощальон. Още по-лошо – на пощальонка. (…)

Научила бе, че в живота е достатъчно да се обкръжиш с добри хора, за да осъществиш мечтите си. Че нищо не е невъзможно, ако го искаш повече от всичко на света, и че съдбата ни среща с подходящите хора на пътя, по който сме поели.

След всички неща, които откриваме в романа, най-силно открояващото е любовта, не коя да е, а майчината. Тази, която е готова на всичко за най-милото си.

Книгата е доста приятна за четене, разказана увлекателно и непретенциозно. Езикът е свеж, нестандартен, дори закачлив, а преводът на Владимир Атанасов – отличен.  Романът поставя теми с лекота и почти без да се усети, четящият е провокиран да разсъждава над далеч по-сериозни въпроси. „Приключението“ придобира внезапна сериозност и нов смисъл.
Това е книга за любовта към ближния, дори и доскоро непознат, за мечтите и препятствията при достигането им.

40011_650_

Това е една от малкото книги, изпълнени с оригиналност, хумор, сатира, много скрити образи и значения, свързани с настоящето. Една история, един роман, който е от една страна абсурден, но и пълен със смисъл. История, която носи в себе си детинска невинност и доверчивост, но и реалността в света на възрастните. Това беше една комедия, но дори и такава носеше тъга. Това беше една история, която започва и свършва неочаквано. Това е хумористичен и трогателен роман за любовта, толкова голяма и силна, че преодолява всички препятствия.

“Момиченцето, което погълна облак колкото Айфеловата кула“, е много специален роман, който спечели много, много читатели, и който ще донесе усмивка на сърцето Ви.
Ето защо я препоръчвам – подарете си книгата! Прекрасно четиво е за наближаващите празници и помнете, че любовта наистина дава крила ;)!

“Баба Яга снесла яйце” – Дубравка Угрешич

 

22823853

  • Издател: Панорамa
  • Преводач: Русанка Ляпова
  • Година на издаване: 2014
  • Брой на страници: 332
  • Корици: меки

      Дубравка Угрешич /1949/ е хърватска писателка, която е добре позната на читателите с романите си – “Култура на лъжата”, “Американски речник”, “Форсиране на романа река”, “Четенето забранено”, “Музей на безусловната капитулация” и “Министерство на болката”, които излязоха на българския пазар. Ето защо тя се нарежда сред едни от най-превежданите съвременни източноевропейски писатели у нас.

      Днес ще си говорим за романа й “Баба Яга снесла яйце” (изд. Панорама, 2014), с който тя спечели много нови почитатели. Романът й е художествена интерпретация на мита за Баба Яга, с който всички ние сме израснали, разказвайки няколко осъвременени истории с древен образ.

      “Баба Яга снесла яйце” те притегля първоначално със своето чудновато заглавие, което те кара да посегнеш към книгата, и интересната корица, дело на Капка Кънева, чийто стил не може да се сбърка. Но нека това не кара читателя да омаловажава същината, а именно художествения текст. Зад интересната и оригинална корица се крие едно сериозно четиво, което неслучайно носи на Угрешич американската литературна награда James Tiptree през 2010г., затвърждавайки нейният безспорен талант и място сред съвременните писатели.

      Романът е разделен на три основни части, като целта е във всяка една от тях да се разкрие по различен начин фигурата на вещицата от славянската митология.

      В първата част се обрисува грозната истина за старостта, разбулва се едно табу, което се доразвива в следващите части на книгата. Показват се дъщеря и майка, болезнено истински. Докато четях нямаше как да не видя баба ми, майка ми и дори себе си – със всички наши недостатъци и горчилка. Този раздел трайно се загнезди в съзнанието ми, предизвиквайки ту умиление, ту жал, ту разбирателство и съчувствие. Тази част разкрива истината за старостта и смъртта, припомняйки, че всеки все някога ще остарее.

    Вторият раздел е причудлива комедийна лудория със същите нотки на яснота и реализъм, както в първа част. Тук са описани “приключенията” на три жени – Беба, Пупа и Кукла, които отсядат в скъп, луксозен хотел.

      И тогава идва третата част.. разбира се, тя е черешката, или в духа на книгата, жълтъкът на романа. В нея се разкрива символиката на мита за Баба Яга. Тя има за цел да покаже колко по-смислово дълбоки са предходните две части и как в тях няма нищо случайно написано! Четейки част трета, преосмисляме наново прочетеното до момента, намирайки нови и нови детайли, скрити из редовете.
      Нестандартен е, може би, недостатъчно  определение за този роман. В него откриване не само фолклорните мотиви, които като тънка нишка преминават през редовете, но и феминизъм, пътеписни нотки, примесени с текстови анализи и … съвременни митове.
Романът неслучайно е част от международен проект, озаглавен “Митове”, на английското издателство Canongate Books.
      В заключение бих добавила, че това е най-доброто “съжителство” между художествена измислица и фолклор, на който някога съм попадала и несъмнено един от бисерите в творчеството на Угрешич.
      Благодаря на издателство “Панорама” за литературното удоволствие, което ми доставиха с това изрядно четиво, направено толкова професионално във всеки един аспект!