„ОТДЕЛ И“ – Петър Тушков

Otdel I Cover Spread
  • Издател: Ерго
  • Година на издаване: 2015, Нова българска проза
  • Брой на страници: 266
  • Художник на корицата: Кирил Златков
  • Корици: меки
  • редактор: Ина Вълчанова
  • коректор: Нина Ганева
  • фотограф: Николай Цинцарски
  • предпечатна подготовка: Митко Ганев

 

Отдел „И“ е истинска рядкост в съвременната българска литература: роман в жанра алтернативна история, който не избира лесни пътища и не се опитва да ни представи очакваното. Авторът тръгва по стъпките на Р. Чандлър и Б. Райнов. Но това са различни от познатите ни Чандлър и Райнов – те никога не са творили в нашата реалност.

Владимир Полеганов

 

12719232_842377132556310_3030493574679359855_o
Пристъпих леко неуверено към книгата на Петър Тушков – „Отдел И“, защото все си мислех, че няма да е по вкуса ми. Но прочетените положителни ревюта и високи оценки, от уважавани от мен блогъри, рязко промени решението ми и бързо, бързо посегнах към един екземпляр от книгата. Това, което знаех е, че „Отдел И“ е дебютният роман на гореспоменатия писател. А в последствие установих, че е перла и същинска рядкост в нашата съвременна, и не само, литература, поради ред причини.
Романът не търпи жанрово рамкиране, по мое мнение, тъй като включва в себе си доста от тях. Ако все пак трябва да се определи, то той клони към алтернативния такъв. Включва в себе си характеристиките на криминале, научна фантастика, исторически роман, примесени с малко… зомбита.
Декември 1957-а година. Тогава се развива историята, но по доста странен начин. Непознат. Вече няма Втората световна война! Тя е свършила, а Германия е изгубила. Дотам с познатото. Ето откъде идва и фантастичното в романа (казах ви, че е история, примесена с фантастика). Действието се развива в София. Главния герой, чийто мисли ни водят из редовете, е шефът на отдел „З“ – лейтенант Кригер. Отдел „З“ е отдел към Министерството на туризма. Отдел „З“ е малък. Отдел „З“ е незначителен. Отдел „З“ се заминала с дребни неща, от сорта на кои важни чужди туристи влизат в милата ни родина и кога я напускат. Отдел „З“ е  нищожен в сравнение с Отдел „И“. А какво е Отдел „И“? Това е алтернативна България!
Разказващият, Кригер, през чийто поглед сме съпроводени през цялото време, отстъпва мястото си в края на романа. И така, чрез Паганини, мъртвец, ние разплитаме историята. Получаваме една друга гледна точка, друг поглед над нещата, друга възможност. Този рязък завой, колкото неочакван, толкова и сполучлив, повишата качеството на романа.
Изказът определено издига Тушков нагоре в класацията. Езикът му е запомнящ се, жив, специфичен. Несъмнено добър разказвач, което е в наш плюс, защото мигновено ни унася в една история, в една измислица, която звучи правдоподобно и реално. Създава се една убедителност, една достоверност. А тази уж алтернативна история, изглежда като съвсем възможна.

Книгата на Петър Тушков – „ОТДЕЛ И“ е събитие в българската литература. Безспорно книга, която би заинтригувала и впечатлила доста хора. Книга, в която има за всекиго по нещо. Книга, която провокира към размисъл. Книга, която приканва и изпитва едновременно. Книга, която изумява с това, че прикрива под кориците си един дебютен роман. Книга, от български автор, която развенчава мита, че българските писатели не струват.

Още едно интересно мнение в Книголандия.

„Спящата и вретеното“ – Нийл Геймън

13288126_10204751077856582_1218562353_o.jpg

 

  • Издател: Артлайн Студиос
  • Преводач: Йоанна Гацова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 80
  • Корици: твърди

 

Вероятно мислите, че тази история ви е позната. В нея има една млада кралица, която е на път да се омъжи. Има няколко добри,смели и силни джуджета, а също така замък, обграден от трънени храсти; има и принцеса, за която се говори, че била прокълната от една вещица да спи вечен сън. Но не очаквайте появата на благороден принц, яхнал верния си жребец..

В тази приказка е втъкана нишка тъмна магия,която криволичи през нея и проблясва ярко на най-различни, неочаквани места. Току-виж се оказало, че героят, от който се нуждае изпадналата в беда принцеса,е всъщност нашата кралица.

sleeper

Ще започна с това, че книгата на Нийл Геймън – „Спящата и вретеното“ е изключително красива визуално. Точно това ме привлече към нея, признавам си без бой, но същевременно бях любопитна и за самата история. Купих я вчера, на панаира в НДК, хванах последния влак за нея ( 😀 ) и вечерта нямах търпение да я разлистя и прочета. Книгата е обсебваща, толкова е красива!!!! Тя е направена така, че да изглежда като детска книжка с картинки, но това е по-скоро приказка за възрастни, защото е прекалено тъмна и страховита, за да се намести в детската категория, според моето скромно мнение и разбирания.

91STttiqB8L

Изданието е колекционерско. Визуално впечатляваща книга. Илюстрована е просто толкова красиво, под молива на Крис Ридъл, което не е изненадващо, ако познавате неговите рисунки и стил на презентиране. Абсолютно зашеметяващи и изящни. Книгата изобилства с илюстрациите му, като те са черно-бели, украсени на места със златисто, използвано като акцент на някои от детайлите в рисунките. Комбинацията е обичайна и носи нещо магическо, което допълва и самият разказ. Великолепни. Една от причините да искам тази книга на рафта ми.

 

A1G0u5AYgZL

Историята, от своя страна, напомня с доста мотиви на класическата приказка „Спящата красавица“, но, от друга страна, има съществени обрати и различия, които придават на настоящата такава, един нов поглед към историята на Аврора. Разчупена, интересна. Но дотам. Бях леко разочарована от цялостната история, очаквах по-вълнуващ преразказ. Нямаше дори целувка от принц! ( 😀 ) Нямаше истинска любов! Добре де, имаше целувка, но между две принцеси и то доста безлична. А заради своята кратност, няма развити герои, няма напластяване на историята, което ми донесе усещане за плиткост, плосковатост. Като приказка, която използва така познатата ни от детството история, и в тази имаме принцеса и зла вещица, магьосница, която иска обичайното – власт, сила, безсмъртие и вечна красота. И въпреки тези малки минуси, това е една привлекателна книга с епичен обрат. 😀 😉 Историята ми беше доста интересна и през цялото време ѝ се наслаждавах с удоволствие. А комбинацията от визуалното удоволствие – илюстрациите, допирът до хартията, мирисът ѝ, направи тази книга още по-прекрасна.

TheSleeperAndtheSpindleBookReviews

За финал ще кажа, че взимайки „Спящата и вретеното“, не знаех какво да очаквам, но бях приятно изненадана. Историята е оригинална, това е сигурно, а непредсказуемият обрат, беше много неочакван. Това е безспорно една уникална, кратка история, написана от добър разказвач. Приказката е нетрадиционна, но с познати мотиви, малко dark, малко страховита, за по-пораснали деца ( 😀 ), малко изчанчена и определено различна. „Спящата и вретеното“ се чете на един дъх и щеше да е перфектната история преди лягане, ако не беше обезпокояващото и л-е-е-е-ко creepy чувство, което Геймън е вплел между редовете ѝ. Ноо предполагам, че зависи от детето… или възрасния човек ( 😀 ).
За мен ще си остане страхотно попълнение на колецията ми, което ще препрочета отново и отново!
sleeper-and-the-spindle-gaiman-riddell-review-header-620x3561A1P+EopsCoL

 

 

„Любов под гибелна звезда“ – I, II, III – Джоузефин Анджелини

  • Издател: Intense
  • Преводач: Деница Райкова
  • Година на издаване: 2012/2014
  • Корици: меки

 

Отдавна не съм писала ревю за дадена книга, тъй като последните седмици редом с „Щиглецът“ на Тарт, дочитах и трилогията на Джоузефин Анджелини и по-точно „Безсънна“ и „Богиня“ – втора и трета част. Редом с тежкото четиво, избрах да разнообразявам качествено с тази YA поредица. И тук е мястото да кажа, че ако сте фенове на книги от типа на „Ангелско нашествие“, „Самодива“ или книгите на Касандра Клеър, то мисля, че тази трилогия също ще намери място във вашето сърце.

„Любов под гибелна звезда“ е юношеска, фентъзи трилогия, преплетена с митология и, разбира се, любовен романс. Авторката Джоузефин Анджелини е съумяла да ни представи тази блестяща история в три книги, като сюжета проследява Хелън Хамилтън, 16-годишно момиче, и обратите в живота ѝ. Тя е представена като новата Елена от Троя. Неслучайно момчето, което харесва и евентуалната им любов, би предизвикала новата Троянска война.

3goettlich

Тъй като съм ви разказвала вече за първата част, а и сигурно вие сами сте я прочели вече, ще си говорим за другите две. След оставящата много въпроси около сюжета и развитието на героите първа част, с появяването на втората бях много любопитна да разбера какво ще се случи и как ще се развият съдбите на главните герои. Лукас вече го няма, но ето че Анджелини бързо прибавя към сюжета нов Потомък – Орион. И постепенно Хелън започва да се интересува от него, сприятеляват се. Той се появява в Подземния свят, където е единственият, който я закриля. Разбираме за неговото минало – самотно и травмиращо, за родителите му, за живота му преди да се срещнат, както и за суперсилите му. Въпреки всичко, Хелън не може да забрави Лукас, нейната първа любов…

Романсът между героите е доста добре развит, въпреки че на моменти ме озадачаваше. Не съм особен фен на любовните триъгълници, но за мен беше ясно още от началото, кого Хелън щеше да избере накрая. И въпреки това, романсът беше описан подобаващо и с вкус.

Но любовта е само част от историята, развита в книгите. Хелън има тежка задача и тя е единствената, която може да я завърши. Тя вече няма предишния си спокоен, нормален живот, напротив – денем е изтощена от среднощните си лутания из царството на Хадес. И както се очаква, финалът оставя толкова неяснотии (ах, ти, Анджелини), че аз хванах трета част директно след приключването на втората.

Без да издавам сюжета, накратно, ще кажа, че в трета част се задава една опустошителна война. По мое мнение, втората книга е повече насочена към любовта между Хелън и двете момчета, докато в третата, тя вече не е основната, централна идея. Тук, нейното място заема войната, но въпреки това има много моменти, оставящи ни без думи.

Двете книги следват доста добре първата част от трилогията. Сюжетът е епичен, действията се развиват бързо, интензивно. Общо взето, в романа има от всичко по много – любов, митология, фантазия, екшън и още, и още. Като за пореден път авторката съумява да ни въвлече в историята от първите страници и да ни държи под напрежение до последната страница на третата книга. А обратите, с които бяха осеяни страници просто допълваха и засилваха напрежението в книгата. Трудно бихте я оставили, щом я започнете. Почти невъзможно. 😀

Всичко по сюжета се случваше, защото имаше причина за него…предателства, раздели… всичко. Колкото и клиширано да звучи, ако някъде се разтвореше врата, то прозорец се отваряше.

Начинът на писане, изказът на Анджелини е стравнително по-добър от първата книга и това определено си личи (и с това не искам да кажа, че в първата книга не е бил на ниво, просто тук е по-добре развит). Прекрасни описания ! ! ! Определено едно от нещата, които ме потопиха в история, освен вътрешните гласове на героите, мислите и разговорите помежду им.

starcrossedukseries

Краят на „Богиня“, разбира се, няма да го издавам, само ще кажа, че е перфектният завършек на трилогията. Едно красиво заключение на книгите. Наситено с драма, предателства, смърт, война, ЛЮБОВ! И всичко беше така добре балансирано. Тази трилогия направо ще ви разбие сърцето и ще го съживи отново.Всичко, за което четохме по-рано в книгите, си дойде на мястото и се „напасна“ идеално.   С една дума – взривоопасно 😉 😀

Със своята трилогия „Любов под гибелна звезда“ Джоузефин Анджелини доказва себе си като обещаващ автор в YA жанра. И съм сигурна, че многобройните ѝ фенове ще се разрастват още и още.

„Реликвите на смъртните“ I, II, III – Касандра Клеър

 

 

 

Серия „Реликвите на смъртните“ (The Mortal Instruments)

  1. City of Bones (2007)
    Град от кости, изд.: „Ибис“, София (2010), прев. Людмила Костова
  2. City of Ashes (2008)
    Град от пепел, изд.: „Ибис“, София (2010), прев. Людмила Костова
  3. City of Glass (2009)
    Град от стъкло, изд.: „Ибис“, София (2010), прев. Людмила Костова
  4. City of Fallen Angels (2011)
    Град на паднали ангели, изд.: „Ибис“, София (2011), прев. Мария Бенчева
  5. City of Lost Souls (2012)
    Град на изгубени души, изд.: „Ибис“, София (2012), прев. Вера Паунова
  6. City of Heavenly Fire (2014)
    Град на небесен огън, изд.: „Ибис“, София (2014), прев. Вера Паунова

Касандра Клеър е американска писателка, която е световно известна със своите поредици във фентъзи жанра. Днес ще си говорим за първите книги от безспорната ѝ бестселър поредица „Реликвите на смъртните“, а именно – Град от кости, Град от пепел и Град от стъкло.

Честно казано доста се чудех дали да започвам да чета поредицата, не само, заради дължината и броя на книгите, а заради доста противоречивите мнения за тях. Хората или ги обичаха или ги мразеха. И въпреки всичко това, аз се захванах с тях, като се стараех да не си пълня съзнанието с всички тези коментари и да видя дали ще ми хареса. Е, в края на прочита на първите 3 книги, си задавам два въпроса – „Защо съм чакала толкова много време да започна, която и да било поредица на Касандра Клеър?!“ и „Защо нямам и другите три части?!“ 😀 Та, ето какво е и моето мнение за Град от кости, Град от пепел и Град от стъкло.

Ако не сте запознати с историята, ще ви я обясня кратичко, защото съм на мнение, че вие сами трябва да си я изживеете и не искам да ви развалям удоволствието от това.

13221033_1220412687999477_6146553872633879368_n

Първа книга – „Град от кости“, започва с 15-годишната Клеъри Фрей, която отива на клуб с приятеля ѝ Саймън, където инцидентно става свидетел на убийството на синьокосо момче, което в последствие разбираме, че не е човек, а демон. И ето как това се превръща в първата среща на Клеъри с Ловците на сенки. По-странното, обаче, е, че Клеъри не би трябвало да има способността да види това. Тъй като Ловците на сенки живеят в един паралелен свят, който бива прикрит чрез магия. Незнаеща какво се случва и търсеща отговори на хилядите въпроси, които възникват в главата ѝ, тя е заведена в Института на Магията в Ню Йорк, където всичко идва на мястото си, когато тя научава тяхната история. А именно, че преди хиляди, хиляди години назад във времето, имало един ангел Разиел, който чрез смесица между своята и човешката кръв, е създал нов вид същества – Нефилимите. Те са смесица между хората и ангелите и са закрилниците ни. Те са създадени, за да защитават човешкия свят от демоните, които са навсякъде и опустошават всичко след себе си. А под улиците на Манхатън, е разположен Градът от кости, в който царуват мълчаливите братя, които пазят телата на умрелите вече Ловци на сенки. Там, под земята, се намират и трите най-свещени предмета – Меч, Бокал и Огледало. Но ето, че един от тях, а в последствие във втората книга и втори, е изчезнал, а това не предвещава нищо добро. Трите книги проследяват развитието на историята, в която се примесват много екшън, приключения, драма, емоции и обрати.


Интересно и доста впечатляващо е как Касандра Клеър обрисува всяка една картина, герой, ситуация. Тя създава един напълно нов свят. Сюжетната линия е уникална, сама по себе си. Цялата идея за Ловците на сенки е интересна. Историята е пълна с екшън, има детайли, доста детайли, добавящи драматичен ефект върху самата история, правещи я още по – богата. Ако търсите история с по-бавно развиващо се дейстие, тази не е за вас. Тук всичко е толкова динамично, с бързи ходове. Оригинално беше и включването на върколаците и феите. И трите книги са осеяни с доста обрати, загадки, въвличайки те стремглаво все по-дълбоко в сюжетната линия.
Книгите те потапят в един нов свят, където демони бродят нощем, вампири окупират изоставени хотели, магьосници правят магии, а законът е този на Ловците на сенки. Благодарение на таланта си, Касандра Клеър изгражда този фантастичен свят, в който ние се чувстваме част от историята, въвлечени сме и участваме в нея като всички герои. Те, от своя страна са пълнокръвни, с истински чувства, емоции и толкова реални. До такава степен са развити, във всяка една от кните, че сякаш биха изскочили от страниците на книгите и биха оживяли пред очите ни. А докато четях, аз сякаш бях редом с тях и участвах в тяхното пътуване.

13239901_1221768057863940_7522074673610024270_n
Четейки първите три книги от „Реликвите на смъртните“ на Касандра Клеър, бях незабавно очарована. Определено след прочита на трите книги съм на мнение, че или харесваш тази поредица или не, средно положение няма. Радвам се, че съм от първите и с нетърпение чакам ръчичките ми да се доберат по всички следващи книги от Касандра Клеър, излезнали на българския пазар до момента. Ако и вие сте направили тази грешка като мен, да не сте прочели тези завладяващи книги, направете го. НАПРАВЕТЕ ГО ВЕДНАГА! 😉 😉 😉

„Щиглецът“ – Дона Тарт

189966_b

 

  • Издател: Еднорог
  • Преводач: Боряна Джанабетска
  • Година на издаване: 2014
  • Брой на страници: 960
  • Корици: меки

Дона Тарт е писателка в жанра съвременен роман и трилър. Първата ѝ книга „Тайната история” излиза през 1992г. и веднага се превръща в бестселър. Десет години по-късно се появява и „Млакият приятел“- криминална загадка, чието действие се развива в САЩ в средата на 20-ти век. За нея, тя е удостоена с наградата „WH Smith” през 2003 г. През 2011 г. е публикуван третият ѝ роман „Щиглецът”, който става международен бестселър и е удостоен с наградата „Пулицър“ за художествена литература за 2014 г. Благодарение на „Щиглецът“, писателката е включена в престижната класация на списание „Тайм“ за 100-те най-влиятелни личности в света за годината.

След това кратно отклонение, ще Ви разкажа за последната ѝ книга. „Щиглецът“ е брилянтна книга, сама по себе си. Може би една от малкото, които завинаги ще оставят следа в съзнанието ми. Една истински запомняща се история. Няма да скрия, че имах доста високи очаквания към книгата, при все че е първата, която чета от авторката. И те се оправдаха. Затова се пригответе за възхвала и само възхвала в идния текст. 😀

thegoldfinch

Това е историята на младия Тео, чиято майка умира в терористична експлозия в музея Метрополитън в Ню Йорк. В последвалия хаос, Тео бяга с любимата картина на майка си, безценен Холандски шедьовър. Тя става неговото тайно съкровище. Историята проследява Тео и в зряла възраст, чрез поредица от трагедии и премеждия, докато, най-сетне, той трябва да се изправи пред съдбата си и пред липсващата картина. Романът е отчасти история за израстването, отчасти мистерия, отчасти преживяване стойността на човешкия живот в сравнение със стойността на изкуството. Повествованието е наситено с емоции. Тарт знае как да задържи читателите ангажирани с убедителна сюжетна линия, но историята е много повече от това, което се случва с Тео и картината. Това е роман за загуба, скръб и лоялност.

image

Както се и очаква, за големия си обем, нищо тук не остава двумерно. Всичко оживява пред очите ни, всеки детайл е обяснен и подробно описан. И въпреки дългите параграфи на моменти, изумително е как въпреки обема си, те приковават вниманието на читателя и не му носят скука.

Дрога, преследване, история на изкуството, нещастна любов, наркотици, бижута, предателства от приятели. Начинът, по който куче помни някого, когото не е виждало отдавна. Начинът, по който се справяш с психически болни хора. Какво е усещането да си винаги и всякога влюбен в грешния човек. Връзките между хората, които остават за цял живот. Неоспоримата сила на изкуството да промени един живот. И още, и още…

Книгата е красиво написана. И е всичко, което търсим в една хубава книга. Както казах, всичко е развито обстойно. Героите са завършени, пълнокръвни, сложни, носещи своите нюанси, точно както в реалния живот. Те са чудесно развити. Самата история е черно-бяла, мрачна, но същевременно прекрасна. История, която те хваща за врата и затяга въженцето, когато прогресира към финала. Ограбва те. Задушава те. Кара те, постоянно да се питаш „какво ще стане“. Такава, която хем те кара да четеш бързо, за да разбереш какво ще се  случи в следващите редове, хем ти казва – чети бавно иначе ще приключа скоро. Това е забележително четиво.

THUMB

„Щиглецът“ на Дона Тарт, е книга, която утвърждава моята вяра в литературата, със своята уравновесеност и блясък. Без да хиперболизирам, бих казаха , че това е една от най-добрите книги, които някога съм чела. Тя е препълнена с безпогрешно построена чистота на изказа, довяваща истинска радост от четенето ѝ. Всеки един елемент от нея е на мястото си. Сюжетната линия, героите, ако щете дори и тонът – всички тези елементи, малки и големи детайли, всичко е поставено там, където трябва да бъде, за да създадат един перфектен роман. Тази книга е чудо!

8072031_orig

„Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство“ – Мария Антонова

blaga_dimitrova.jpg

 

  • Издател: Кибеа
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 216
  • Корици: меки
  • Език: български

 

ВИДЕО 1:
ВИДЕО 2:
Мария Антонова е теолог по образование, завършила Богословския факултет на Софийския университет. Автор е на книгите „Между деня и нощта. Фрагменти и миниатюри“, „Рада Казалийска – първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса“. Съставител е на различни сборници като „Екатерина Каравелова. Спомени“, „Светлоозарени слова“ – статии, беседи, поучения и слова на Доростолския митрополит Иларион, „120 години от рождението на Дора Габе“. Пише пътеписи и разкази. Член е на Българското общество за проучване на ХVІІІ век и на Съюза на независимите български писатели.
6d3e3ff0007adff5fdbee6c15849ee29

Блага Димитрова… Човек, толкова утвърден в българската литература. Една от най-значимите писателки, неслучайно, често поставяна редом с Елисавета Багряна и Дора Габе. Но тя е много повече от писателка, от поетеса. Трудно ми е да пиша каквото и да било за Блага Димитрова и тук е мястото да кажа, че когато реших да прочета „Дневник на едно приятелство“, дори и в най-смелите си представи, не съм очаквала тази буря от чувства да се изсипе като пороен дъжд върху главата ми. Толкова силна книга, или може би трябва да го нарека епистоларен роман. З друг би бил мемоар, а може би документална книга за Блага Димитрова.Аз не мисля, че е нужно изобщо да се рамкира и да се слага в някакъв вид определение, защото тази книга е сама за себе си уникална.

Книгата на Мария Антонова – „Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство“, излязла тази година под знака на изд. Кибеа, е безспорно една от малкото значими книги за 2016г., излязли до този момент. Тази книга разгръща пред очите ни живот в спомени, живот, съхранен в дневника на Мария Антонова, живот, запечатан завинаги в писмата между нея и Блага Димитрова. И ето, че ние, читателите, имаме възможост най-сетне да прочетем, разберем, съпреживеем болките, радостите, смъртта и всичко станало част от живота на Блага Димитрова през тези тридесет години, който са описани в книгата. Затова,според мен, тя трябва да заеме важно място в съвременната ни литература.

Думи, думи, описващи същността на тази велика жена. Каква е била наистина тя? Разбира се, че е много повече от просто един писател, от една поетеса. Оставя ярка следа не само с великолепните си романи (,които да преиздадени днес и стигат до хиляди млади хора) и множество стихотворения, тя е пример за Човек, общественик, гражданин, Приятел . Всеотдайна, грижовна, човечна, мила и добра. Блага.. самото ѝ име подсказва същността ѝ. Книгата дава една уникална възможност да съпреживеем и поне за малко да бъдем част от живота на Димитрова ден след ден, благодарение на приятелката ѝ Мария Антонова. А кой по-добре от най-добрата ти приятелка би те познавал?

Аз бях изумена от начин, по който всяка една важна и дори ежедневна случка между тях е описана. Всяко писмо е показано и обяснето, както и последвалите действия. Все едно сме с тях през далечната 1973г., та чак до самата смърт на Димитрова. На много места намерих и причините, подтикнали Блага да напише определени свои стихотворения, до болка прочувствени. Дневникът е пример за фактологична документалистика – всички писма, записки и снимки са подредени строго хронологично във времето, давайки ни ясна представа за Димитрова, показвайки ни я такава, каквато няма как да сме я познавали.

Красиво и стойностно издание. За това няма две мнения. Неоспоримо, начинът, по който е поднесена тази информация е доста елегантен. Къртовският труд, който е извършила Мария Антонова, за да събере, подреди и оформи цялата тази информация, спомени, писна и снимки хронологично, е извънземен. Това, придружено с художественото оформление на Красимира Деспотова, която се е погрижила, всичко гореизброено да намери най-подходящото си облекло, е допълнителен плюс за книгата. Сътворено е едно бижу, което мисля, че всеки почитател на Блага Димитрова ще бъде горд да постави и да има в библиотеката си. Несъмнено би било красив подарък както за близки приятели, така и за самите нас.

„Игра на себе си“ – Милена Александрова

 

190857_b

  • Издател: Кибеа
  • Година на издаване: 2014
  • Брой на страници: 88
  • Корици: меки
  • Език: български

Стихосбирката на Милена Александрова – „Игра на себе си“ (изд. Кибеа) е едно нежно отклонение от реалността. Структурно тя е разделена на четири части, според сезоните в годината – Пролет, Лято, Есен и Зима. Във всеки един от разделите, са включени както тематични стихотворения за дадения сезон, така и други допълващи и недотам обвързани по директен начин.

Зимата безспорно е свързана с по-тъжни моменти, несбъднати желания и тъга. Тези чувства са спътници на студения, мразовит сезон. В случая белия сезон е използван като було, наметало, дори фон, за да се открои действието:

Той си тръгна отведнъж,
знам на друга беше мъж.
Пожела приятен ден,
но деня си бе студен.
През прозореца видях –
бяло бе, захвърка сняг.
– Да натрупа – промълвих
и до ъгъла се свих.
Тъй седях до сутринта,
там, пред бялата стена.

Когато чета поезия, безспорно едни от темите, които ми въздействат най-силно са тези за семейството, рода и семейната къща. Неканени спомени се завръщат и носят тъга за отминалото време. По своя характерен начин Милена Александрова успява да ме умили с картините, които описва пред очите ми. Четейки се унасяме там, пътуваме във времето към миналото, към нашия дом, а долитащите спомени са опреснени:

У дома съм си, у дома съм си,
и от белия вятър сладни.
Ей го ясена – от ясен по-ясен е –
рони пъпки и мами пчели.

На вълни избуяла тревата по двора
към пътечката неизметена протяга стъбла.
Неподрязана, ясмата отгоре
черна, черна вее крила.

Зад пердетата спуснати вкъщи –
тишина и умрели мухи.
Застоялият въздух обгръща
слънчев лъч и прашинки лови.

На портретите баби и дядовци
достолепно и тежко мълчат.
Под дебелите черги дъските на пода
проскърцат и пак заспят.

От дума на дума, от стих на стих, и както в реалния живот, лятото долита дори на страниците на „Игра на себе си“. Какво ни носи? Още с първия стих се усеща топлотата и милванията на греещото, весело слънце:

Лекомислено лято

Под дебелата сянка на ореха
си разплитам пуловера
бавно.

И пак сме при баба и дядо, но този път не през пролетта:

20160514_213718

Има няколко стиха, които несъмнено ще оставят трайно впечатление в съзнанието ми:

20160514_213629.jpg

Търсенето на себе си е процес, през който всеки трябва да премине и осмисли сам. Начинът, по който поетесата използва сравненията и метафорите са добър метод за разпознаване на самата себе си. А не сме ли всички такива питащи, търсещи цял живот отговори, защото „тичам, спъвам се, падат, смея се – стига да се намеря“?

Разделяме се през Есента с последното и доста силно стихотворение:

ger

Милена Александрова издава първата си стихосбирка през 2014, но въпреки това смятам, че тя е разпознаваема сред любителите на този жанр. А ако все още не сте се докоснали до сезонната ѝ поезия, никога не е късно да поправите грешката си.

Поздравления на изд. Кибеа за адекватното оформление на книжното тяло, дело на прекрасната Красимира Деспотова, чиято работя няма как да се сбърка с друга! 😉