„Три ябълки паднаха от небето “ – Нарине Абгарян

200693_b

 

  • Издател: Лабиринт
  • Преводач: Емилия Л.Масларова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 200
  • Корици: меки

 

Ако сте останали без светлина, тази книга е за вас.

В нея са вложени толкова много дух и душа, че ще ви стане топло и леко, сякаш отново сте в лоното на щастливото детство, в прегръдката на най-любим човек.
Нарине Абгарян, млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме.

Дебютната книга на Нарине Абгарян е едно нежно пътуване из дебрите на живота, буквално стиснал ръка за ръка всевъзможни неволи (болести, смърт, война и какво ли още не), но подтикващ и помагащ ни да намерим искрицата, светлината в тунела. Показва ни, че когато искаме нещо силно, няма как да не е постижимо. Това е книга за мен, за вас, за родителите ни и за бабите и дядовците ни. Това е книга за поколенията ни, за народа  ни. Книга за традиции и обичаи. КнигаТА, която ще стопли сърцата и душата ви и ще ви накара да се разчувствате до умиление.

Книгата „Три ябълки паднаха от небето“, несъмнено, ме натъжи безброй пъти. Още с първото изречение усетих някаква тъга, която знаех (или поне мислех), че ще властва над всяка страница:

Анатолия Севоянц легна да мре в петък, малко след пладне, когато слънцето вече бе прехвърлило високия зенит и се бе търкулнало важно-важно към западния край на долината.

Това изречение, колкото и тъжно, депресиращо и действащо ми пределно подтискащо, ме накара да поискам да разбера защо? Защо ?

Следва  една прагматична подготовка за ритуала , в който душата на Анатолия ще се изсели от тялото ѝ и ще отлети през прозореца… да, ама не..

Нарине несъмнено е превърнала една история,за обитателите на митичното арменско селце Маран, в нещо повече от просто разказ за ежеднението на шепа възрастни хора.

Няма да преразказвам книгата, тя сама по себе си е едно, безспорно, интересно четиво. Прочетете я и откриите какво привлича вас самите.

Сигурна съм, обаче, че ще намерите нейната топлина и нежност. Тя е носител на един много интересен заряд, който лично мен ме пренесе от тъжното начало към един неочакван финал. Като светлина в тунел, като искрица живот сред стотици погребения, като малко щастие в нищетата на ежедневните терзания.

Несъмнено плюс за мен се оказа арменският произход на Абгарян, която съумява абсолютно перфектно да опише всеки един арменски обичай, всяко традиционно ястие според случая, било то смърт или сватба; научаваме привичките и нравите на тези хора, което ни привързва към тях неимоверно силно. А историята им, както силно преплетена помежду им, така и доста хумористично-тъжна, ги прави още по-живи и по-близки до нас като персонажи.

Книгата ме разчувства. Може би първата, която ми действа така за тази година. Определено бих я препоръчала на всеки един читател, но може би по-добре ще се усети, когато имаме повече опит. След прочита книгата иска само една прегръдка. И въпреки че ми тръгна малко по-трудно, накрая не можех да се разделя с нея. След прочита я връчих на сестра ми, защото съм сигурна, че ще я оцени подобаващо (а повярвайте ми трудно се угажда на вкуса ѝ 🙂 ).

„Три ябълки паднаха от небето“ на Нарине Абгарян е книга, която заслужава хубавите думи казани по нейн адрес, заслужава всяка добра дума, всяко хвалебствие и въпреки това все няма да са достатъчни. Издателство Лабиринт са успяли да обрисуват изключително добре замисълът на книгата в лицето на чудесната си корица.

Това е книга за обич, книга за човека.

 

Летни книжки – топ 12

Лятото е в своя разгар, слънцето пече ли пече, дните се търкулват неусетно, а книжките от претрупаното ми рафтче се прочитат една след друга и отварят място за нови попълнения. Ето защо съм направила един списък, но  не като тези в училище, с който да прекарам остатъка от летните дни. Какви са вашите книжни избори за лятото – споделете долу в коментарите! 🙂

  • „Три ябълки паднаха от небето“ – Нарине Абгарян

Нарине Абгарян, млада писателка от арменски произход, разказва омагьосващата история на малко селце високо в планината, на обитателите му, все чешити и особняци, на живота им като летопис на големите скърби, но и на щастието, което задължително е отредено на всеки от нас, стига да имаме волята да го дочакаме.

гбф

  • „Гънка във времето“ – Маделин Ленгъл

Фантастичната история за междузвездни пътешествия, извънземни планети, зъл безтелесен мозък и свят, подчинен на незнайна тъмна сила, се е превърнала в любима на поколения деца по цял свят.

indexнгф

  • „Арена 13“ – Джоузеф Дилейни

Първа книга от вълнуващата нова фантастична поредица на Джоузеф Дилейни. Добре дошли на Арена 13. Тук воините се бият, а смъртта никога не е твърде далеч…

Лейф има една цел: да се превърне в най-добрия боец на небезизвестната Арена 13. Тук букмейкърите залагат чия кръв ще бъде пролята първа, а в двубоите за отмъщение – кой боец ще загине.

indexбфд

  • „Скълдъгъри Плезън – Безликите“ – Дерек Ланди

Еми тук няма нужда от описания – Скълдъгъри си е Скълдъгъри и това си е. Приключения, магия… общо взето тази книжка пак ме вдетини. 😀

дбс

  • „Даровита“ – книга 2: Огнена – Кристин Кашор

В Делс са настъпили смутни времена. Младият крал Наш се опитва да стабилизира кралството, докато въстанали лордове събират армиите си, за да го свалят от трона. Из планините и горите се навъртат шпиони, а разбойнически шайки сеят хаос и разруха.
Там живее Файър – последният човек-чудовище, с коса като жив огън и влудяващо излъчване. Едновременно обожавана и ненавиждана, тя има способността да контролира съзнанията на хора и животни, но отказва да я използва. Защото човешките тайни са неприкосновени и не са нейно право. Особено когато има толкова много свои.
Братът на краля, военачалникът Бриган, я отвежда в столицата. Подготвя се преврат срещу несигурния владетел и помощта на Файър е необходима за разкриването му. Далеч от дома, тя започва да осъзнава на какво е способна, докъде се простират силите й и какви отговорности ги съпровождат. Дарбата й може да запази целостта на кралството.
Но Файър не може да се отърси от най-големия си страх – че ще се превърне в чудовище като баща си…

ognena-sveta-na-darovita-2

  • „Даровита“ – книга 3: Лазурна –Кристин Кашор

Колкото повече виждам и чувам, толкова по-ясно осъзнавам колко не знам.
Искам да знам всичко.

Изминали са осем години, откакто младата принцеса Битърблу и земите на Монсий са избавени от неестествения контрол на крал Лек. Сега Битърблу е кралица на Монсий, където вече цари мир.
Но във въздуха все още витае влиянието на баща й, насилник и психопат, умеещ да изменя човешкото съзнание. Съветниците на Битърблу, управлявали вместо нея през тези години, вярват, че единственото решение е да опростят всички извършени престъпления през времето на Лек. Да забравят мрака. Над миналото на Монсий сякаш е паднала мъгла. Едва когато Битърблу започва тайно да се измъква от двореца – любопитна, дегизирана и сама – и тръгва нощем по криволичещите улици на своя град, истината бавно излиза наяве. За да се отърси от тъмната магия на тридесет и пет годишното властване на един луд, кралството й трябва първо да посети миналото.
Каквото и да се крие там.

lazurna-sveta-na-darovita-3

  • „Играч първи, приготви се“ – Ърнест Клайн

Изумително оригинална и неустоимо носталгична, тази книга преодолява традиционните жанрове. Амбициозен и очарователен дебют – отчасти приключенска, отчасти любовна и отчасти виртуозна интерпретация на виртуалното пространство.

Годината е 2044, а реалният свят е неприветливо място. Подобно на повечето представители на човечеството, Уейд Уотс търси бягство от тягостното ежедневие, като прекарва времето си в ОАЗИС – вездесъща виртуална утопия, където можеш да си всичко и всеки, място, в което да живееш, да играеш, да се влюбваш – и това на всяка една от десет хиляди планети.

index

  • „Франкенщайн“ – Мери Шели

Идеята за книгата води началото си от един облог между нея, Пърси Шели, лорд Байрон и Джон Полидори. Те решават да проверят кой от тях ще може да напише най-добрия хорър. След като седмици наред Мери обмисля сюжета на своя роман, една нощ тя сънува кошмар за учен, който създава живот, но след това е ужасен от творението си.
„Франкенщайн или новият Прометей“ е пълното заглавие на романа, кодирало едновлременно ирония и сериозно предупреждение.

166657_b

  • „Великият Гетсби“ – Ф.Скот Фицджералд

„Великият Гетсби” е върховно постижение в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Това е историята на баснословно богатия Джей Гетсби и обсебващата му любов към красивата Дейзи Бюканън, която с неизбежността на древногръцка трагедия върви към своя неумолим финал. Това е също и лиричен разказ за Епохата на джаза с целият й блясък и декаданс; за пищните партита на Лонг Айлънд от 20-те години на миналия век; за разгулни компании, разюздани мечти, алчност, амбиции и пари. И накрая това е една история за неспирния бяг, в който всички ние сме увлечени, преследвайки химери, блянове и мечти. Изяществото, с което тази творба улавя духа на една отминала епоха и едно изгубено поколение, отдавна й е отредило място сред най-великите романи на XX век.

indexфгн

  • „Итанесиес“ – Сигизмунд Кржижановски

indexбфб

  • „Еротична класика“ – Казанова, Маркиз Дьо Сад и Аполинер

indexфбд

  • Арабски приказки
Сборникът включва едни от най-увлекателните приказки на Шехерезада. Има истории за любов и вярност, за предателство и възмездие, за мъдрост и просветление. В тях побеждават истината и добротата, а синовната и братската обич правят чудеса.

200487_b

 

 

 

„Пътят към Литъл Дриблинг“ – Бил Брайсън

patiat-kam-little-dribling-695x1024

 

  • Издател: Еднорог
  • Преводач: Боряна Джанабетска
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 480
  • Корици: меки

 

Внимание! Внимание! 😀 Тази книга не е за хора без грам чувство за хумор или такива, които са природно оперирани от него. Книгата ще ви причини интерически смях и неспособност да си поемете дъх, болки в корема от превиване, поради поредната смешка и желание да си вземете един ден отпуска, за да я дочетете! Не се препоръчва за хора, които не харесват остроумни коментари, написани с интелигентност и предизвикващи освобождаването на звуково сумтене, наречено смях! 😉

Bill+Bryson CURRENT+@+Sam+Bryson - USE.jpg web

Бил Брайсън проследява и сякаш продължава книгата си „Записки от малкия остров“, публикувана преди почти 20 години. И така той започва едно много хаотично пътуване из страната, посещавайки нови градове и минавайки през някои от местата, които е посетил в първата си книга. Разбира се, някои харесва, а други не чак толкова. Той изказва по 2-3 анекдота и коментара за всяко място, разказва ни как е било едно време. Но трябва да се отчете, че сега той е по-възрастен (което го прави често сприхав и недоволен), преживял и опознал много повече Великобритания, та някои от писанията му са леко озлобени (в редки случаи), но няма как и становищата му да са останали същите дори след толкова години. Но точно това прави някои от срещите му (с невъзпитания и безполезен персонал на хотела, ресторанти и атракции) изключително забавни!

Има нещо, някакво чувство и емоция, която затрогва и те отнася в едно носталгично пътуване към тази непозната страна. И въпреки, че Брайсън е американец по рождение, в края на тази книга човек се чуди дали не е англичанин, скрит зад маската на американец? Той е така информиран за всичко британско, във всеки аспект – политически и исторически…

the-road-to-little-dribbling-bill-bryson-630x395

Хубавото на книгата е, че Брайсън, колкото и да обича и уважава страната, той не се страхува да отбележи и подчертае всички глупави и неразумни неща, които се изпречват на пътя му. Но нека не оставате с впечатлението, че книгата е изтъкана само от негативи. Напротив! Бил Брайсън не се свени да отбележе местата, красивите места, които Великобритания има, хубавата природа, красивия пейзаж, историята и културата, която се простира далеч назад във времето. Той дори прави списък колко време ще му отнеме да посети всяко историческо кътче. И въпреки че той е живял там години наред, тази страна пак има с какво да го удиви!

Бил Брайсън представя себе си в тази книга като едно сърдито старче, което в повечето моменти, описани в творбата, е равностойно на весели подмятания и коментари. Да, той определено пише невероятно добре. Книгата е изпъстрена с безброй анекдоти, предизвикващи силен хилеж (предупредих ви!)

Книгата „Пътят към Литъл Дриблинг“ на Бил Брайсън (изд. Еднорог) е едно приключение из Великобритания. Книгата описва забавни случки, пълни с любопитни факти. Създадена е една книга-лечение, изпълнена с вълнение, чувство за хумор и остроумие в големи дози! И последно – трябва сериозно да обмислите къде ще четете тази книга. Ако я четете вечер, другарчето ви по легло ще бъде невъзмутимо събудено от вашия смях, даже да си запушвате устата силно с ръка. Същото важи и ако четете на път за работа в метрото или на което и да е публично място – хората ще гледат на вас като на глупак или объркан луд, докато вие се разтапяте от необуздано веселие и радост. И, последно, по никакъв начин не се опитвайте да четете тази книга докато ядете или пиете нещо, защото в последствие ще се окаже по стените и масата ( 😀 😦 ).

„Диамантът, голям колкото „Риц““ – Ф. Скот Фицджералд

diamantat-golyam-kolkoto-ric-9786191780396.jpg

 

  • Издател: Фама +
  • Преводач: Богдан Русев
  • Година на издаване: 2015
  • Брой на страници: 85
  • Корици: меки

 

Ф. Скот Фицджералд е световно известен с романите си, един, от които е така любимият „Великият Гетсби“, но приживе е бил познат най-вече със стотиците си разкази. От тях, за мен най-голям интерес представляваше разказът „Диамантът, голям колкото „Риц““, който издателство ФАМА+ издадоха като самостоятелно книжно тяло, илюстровано с творба на Тамара Лемпицка.

Разказът е красиво написан, безспорно, но и обезпокояващ в своите последици – дали изключително богат човек може да се размине с всичко. Това да ви звучи познато? Не е ли и днес така? Самият разказ до известна степен е опис на нашето настояще, въпреки че е създаден през миналия век.

Историята започва да се развива около един абсолютно и изключително богат мъж (собственикът на диаманта). Фицджералд го обрисува и показва неговия блясък и възможности по изключителен начин. Но това е само повърхносто – има едно песимистично съобщение, една мисъл, която изплува в края на разказа, а тя е, че именно без пари ти не можеш да си свободен. Но същевременно поставя въпрос – а можеш ли когато имаш пари? Отново отговорът е не, защото при втория случай трябва да се бориш, за да ги опазиш и задържиш за себе си…

– Всичко е като някакъв сън – въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите – добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън – цялата ми младост.
– И наистина е било сън – рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма.
– Колко е приятно в такъв случай да си луд!
– Така казват – мрачно отвърна Джон. – Аз самият вече не съм уверен. Във всеки случай, нека се
обичаме, макар и за кратко, за година или две… Това е една форма на божествено опиянение, която всеки може да опита. В света няма нищо друго освен диаманти, само диаманти, а може би и оскъдният дар на разочарованието. Е, аз притежавам този дар, но нищо няма да постигна с него, както става обикновено.

Фицджералд е майстор и това трябва да му се признае – начинът, по който си играе с думите в своите истории, включително и тази, са негова запазена марка, която хипнотизира и омайва.

Това тук е един приказен разказ за възрастни. Фицджералд е един от най-великите писатели на 20 век. По-късите му литературни творби по нищо не отстъпват на романите му. „Диамантът, голям колкото „Риц““ е една прекрасна новела с язвителна и остра, но тиха, атака срещу капитализма, неравенството на класите и експлоатацията на по-бедните социално-икономически класи.

Дали това е социалната критика от лъскавите години на 20век или просто една добра история? Смятам, че е и двете!

„Нататък билетът не важи“ – Ромен Гари

 199944_b.jpg
  • Издател: Фама +
  • Преводач: Мария Коева
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 208
  • Корици: меки

 

В интерес на истината, избрах тази книга без да съм чела нищо друго на Ромен Гари, въпреки че на българския пазар има немалко негови книги. Очакванията ми бяха силно повишени от хвалебствията, изсипващи се винаги по негов адрес, та нямаше как да не я подхвана тутакси!
Книгата е доста необичайна поради ред причини – стила беше една от тях, а трепетите на една невероятна любов и описаното отчуждение от себе си, създава една емоционална обстановка.
Книгата разказва историята на Жак Рение, 59 годишен индустриалец, който има делови трудности, а като се добави и фактът, че има любовна връзка с младата Лора, 22-годишна бразилка, вече имаме един необичаен сюжет. Жак има много страхове – както във връзка със своя бизнес, така и пряко за своята мъжественост, защото любовта на 59 години може да боли в чисто физическия смисъл на думата. Жак е обзех от страхове – загубата на мъжествеността полека-лека е напът да прояде щастието му. Той си задава въпроси, чуди се кога Лора ще го напусне, а  безкрайният кръговрат между лекарските съвети, хапчета и странни сексуални фантазии се превръщат в затворен кръг. И въпреки че поначало не бих приела една такава връзка, като тази на Жак и Лора, и определено не бих я определила за романтична мечта, историята, която ни разказва Ромен Гари ме заинтригува и донякъде промени мнението ми.
Романът, разглежда една тема табу през 1975 г., но на първо място е нежна любовна история. Без излишни розови помисли, тя  излага мъжките тревоги за секса и любовта със стил, който не е тривиален и натрапчив. Спадът в леглото е придружен от спад в бизнес. Но героят намира решение на своите два „проблема“ в същото време.
Едно от качествата на романа, несъмнено, бих казала, че е начинът на изказ на Гари, неговото майсторство, примесено с горчино – иронично -саркастичното чувство за хумор. Учудващо, за добро или лошо, текстът не е циничен, при все че предметът на книгата е предразполагащ.

В “Нататък билетът не важи” Ромен Гари изследва нарастващия ужас пред малките предателства на тялото толкова прецизно, иронично и поетично, че няма да остави нито един читател безразличен. Книгата е пропита с безкрайна поезия и със суров реализъм, който само Гари успява да вплете така умело и сръчно из редовете на книгата. Защото след определена възраст, въпреки че ние се опитваме да се запазим млади и цветущи, тялото ни вече не върви ръка за ръка с младостта на чувствата ни. И само по себе си това вече е проблем. Но ако съдбата ни прикани към една любовна история, изпъстрена с безброй пеперуди, които пърхат в стомаха, тя може да бъде опустошителна.



„Призраци в моята глава“ – Пол Трембли

0634905001464172022_0.jpg

  • Издател: Еднорог
  • Преводач: Богдан Русев
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 352
  • Корици: меки

Уоу! Ще започна с това, че никак, ни най-малко не чета такъв жанр. За мен ужас, хорър, трилър и тем подобни са едни далееечни, далечни понятия, към които никога, по никакъв начин не припарвам и усилено държа голяма дистанция, а какво остава и за книжните ми предпочитания. Но, но… винаги има едно такова симпатично „но“, което да преобърне всичко казано по-горе. А ето, че и тук се появява, защото тази книга определено заслужава едно такова плахо и страхливо „но“ от моя страна. Книгата има награда „Брам Стокър”  за 2015г., което предизика първото ми заинтригувано премигване към нея, последвано от ахването при коментара на Стивън Кинг за книгата – „Призраци в моята глава“ на Пол Трембли буквално ме смрази от страх, а аз не се плаша лесно“.,което безпроблемно би продало книгата на всеки читател. Е, аз се плаша много лесно и въпреки това реших да се пробвам. А и хората казват, че е хубаво да се разнообразява, та защо и аз да не се гмурна в едно смразявано и ужасяващо приключение? В крайна сметка – какво толкова (ще видиш ти! :D)?

Та след това дълго интро, искам да ви кажа, че тази книга ще ви отвее много жестоко. Да, сигурна съм, даже и да сте фенове на жанра, пак ще сте зашлевени след края на прочита на книгата. Тя ще ви хвърли в бездните на такива мисли, ужасяващи и изтезаващи прихологични трепети, че съм сигурна, че нощите ще ви се сторят безкрайни, докато сте легнали неподвижни и гледащи ококорени в тавана, въобразяващи си какво ли ще ви се случи всеки момент!!!

Говоря абсолутно сериозно! Книгата предизвиква параноя, докато я четете. Домът ви ще ви се стори като един дом на ужаса и скоро това чувство няма да ви напусне. Поне така стана с мен! И най-интересното е, че след всичко гореспоменато, аз, да аз – страхливката, исках още и още! Хайде, Трембли, искам още една от тези инжекции хорър!

Книгата е интересна и интригваща поради ред причини. Начинът, по който Трембли избира да разкаже историята е един от тях – той умело вплита няколко успоредно развиващи се линии, като чрез този похват, хвърля светлина (и ужас) върху случващото се в семейството, с което ни запознава. А хорър нотките не се появяват в началото, напротив, той първо гради едно съвсем типично и нормално семейство, а не след дълго показва и грозотата му.

Романът се върти около живота на семейство Барет. Но, когато по-голямата от двете дъщери – Марджъри, започва да се държи странно, а поведението ѝ става необичайно, семейството става силно загрижено. Нейното поведение се превръща в странно и налудничаво, а семейството търси спасение, уповаващо се на медицината и религията. Има ли Марджъри психологически проблеми или не? Обладана ли е от демони и духове, както предполага отец Уондърли? Но скоро се появава и друг проблем – семейството има нужда от финансова помощ, заради хилядите, трупащи се сметки по лечението на Марджъри, затова то приема предложението да участва в телевизионно шоу „Обсебването“. Ето как щастливото и нормално семейство Барет се превръща в подобие на семейство и дейни участници в реалити програма. А следата от щастливите дни е заместена от изтерзаните им лица.

Историята е разказана от по-малката сестра Мери (защо винаги малки момиченца, по дяволите?), 8-годишна към дадения момент. Тя, наистина, е свидетел на странното поведение на по-голямата си сестра, но е разкъсана между това дали Марджъри се преструва или реално не е в състояние да контролира действията си? А Мери е често уплашена от сестра си и поведението ѝ. Междувременно семейството се разпада, поради постоянното присъствие на екина на тв шоуто и сещенниците…

Как се отразява всичко това върху психиката на малката Мери, кой е мистериозният блогър, фен на предаването, в което семейството е участвало и какво се случва, реално, с по-голямата сестра на Мери – Марджъри?

Книгата „Призраци в моята глава“, както показва и заглавието е една смесица от емоции. Произведението на Трембли е от висок ранг, което мисля, че би се отразило добре за един новак в този тип жанр. Според моето скромно мнение, точно книга, която дава такава висока заявка за ужас и хорър, е най-доброто начало за едно дълго приятелство между участниците. 🙂 Надявам се да дадете шанс на книгата, даже и да не сте фенове на жанра, както бях и аз, защото определено ще предизвика много чувства, мисли и емоции у вас.

И не забравяйте – винаги спете на светнала лампа!!!

12 места перфектни за четене през лятото

Здравейте, книголюбковци! 🙂 Лятото е вече в разгара си и това е видимо ясно от хубавото, на моменти прекалено силно слънце! Времето е прекрасно, птичките пеят, слънцето си пече, а на вас ви се чете. Ама това си е от ясно по-ясно! Като един книжен плъх / дракон и какво ли още не, реших да ви направя една статия, пълна с местенца, от които няма да искате да се откъснете, за да дочетете любимата книга. А ако тези места са в близост до море, картинката ще е пълна от удоволствия! Да започваме 😉 :

f554f5a1b1c6d3f4dbd13e303977ac58c8ba1e3478fcc13cdd4ef48b5bc9ae41bbba2a3253fecc6dd272f43b0198c5afb18cdfe1234dc9f9a00a14cc221679d3ab26d3f33742ae5ff66a719b0de8dfc5058795bfbadb06c8c63b5a0da192adc88278d8ac7f718af9f0747896e46696214085f81308d13eeb90cecab0440b60032603b55a553c3ec9059ea3a06fa1fe27695d3d4b8a37005fd4c2eaf81bf5e0e3436fdb6dd19196e5e53a53380ed142919dc0a4961a9395e3d79ccef36151b973