„Реликвите на смъртните“ – 4, 5 и 6 част

 

  • Издател: Ибис
  • Преводач: Вера Паунова
  • Корици: меки

Книгите от поредицата „Реликвите на смъртните“ са носители на редица награди и отличия, сред които:

– награда „Локус“, 2007, финалист;
– награди на Американската библиотечна асоциация, 2008, 2009, 2010;
– награда „Ейбрахам Линкълн”, 2010;
– отличие от Тексаската библиотечна асоциация, 2010;
– награда на Международната читателска асоциация, 2010;
– книга на годината на „Барнс енд Ноубъл“, 2011;
– бестселър № 1 на „Ню Йорк Таймс“ ;
– бестселър № 1 на „Уолстрийт Джърнъл“ ;
– бестселър № 1 в Австралия и Нова Зеландия.

picture11.png

Ето, че дойде времето да пиша за останалите три части от серията „Реликвите на смъртните“ от Касандра Клеър (изд. Ибис). Трудно е да се пише за тази поредица, защото знам, че много от хората са я чели вече, а аз така съм закъсняла, че ме беше срам. А и не е лесно да се пише за хубави книги, все написаното изглежда плоско, недостатъчно и някак не показва всички хубави страни на книгата. А в случая е още по-трудно, защото става въпрос за цели 3 книжки. И така без повече обяснения и разтягане на локуми, ще се опитам да ви покажа всички хубости на втората част от тази серия, а именно 4 („Град на паднали ангели“), 5 („Град на изгубени души“) и 6 („Град на небесен огън“) част.

Image result for cassandra clare mortal instruments

 

След третата част имах чувството, че нещата няма да ме впечатлят повече отколкото до сега, но 4-та книга си е типичното продължение на третата, в стил Клеър. 😀 Предателствата си продължават – всичко може да се случи на всеки. Но тук се случва нещо повече – заплахите стават по-големи от всякога, когато започва избиране на редица ловци на сенки. А техните тела стават кървави отпечатъци на стореното, за да напомнят за него.

Интересното е, че за мен 4-та и 5та книга са някак свързващи що се отнася до 6-тата от поредицата. И все пак не разбирам защо повечето блогъри и буктюбъри казват, че тези книги, особено четвъртата, са най-маловажни и безинтересни. Има ключови неща в четвъртата книга. Да, вярно, не беше помитаща като първите три от поредицата, но определено си струваше прочита. Действията се развиваха доста добре, както обикновенно, случките бяха интересни, хумора си беше на ниво. Малко негативно и досадно ми стана, докато четях за драмата между двама от героите, нооо какво да се прави, не може всичко да е перфектно, а и трябва си известна доза драма. 😀 😉 И така от 4-та част скачаме на 5-та, в която много неща се променят!!!

В книга 5 -„Град на изгубени души“:

Страхотна част! Но аз не съм и очаквала друго. Много повече действия – книгата започва там, където 4-та част спира. Всичко става много по-интересно и интензивно. И въпреки, че едни от най-важните действия станаха в края на книгата, Клеър пак успя да ме накара да изпитвам адреналин, а прелистването на страниците беше с неописуема скорост. Краят. О, да – краят беше добре направен и точно както трябваше – начинът, по който свърши книгата определено ще ви накара да започнете последната част веднага след прочита на тази (хубаво, че аз си я имах под ръка, защото иначе не знам)!

„Град на небесен огън“ е шестата и последна книга от поредицата „Реликвите на смъртните“ от Касандра Клеър. Както може би се очаква, защото аз вече не се учудвам от таланта и стила на писане на Касандра Клеър, тази част отново беше възхитителна. Ето защо няма да ви го повтарям повече, мисля, че е ясно, затова ще кажа, че книгата беше невероятна и това не ме изненадва. А шестата книга е по-добра от всяка друга. Хиляди емоции – смях, сълзи, яд, гняв… всичко по реда си що се отнася за тези книги.

description

А шестата книга определено си е едно изключително финално сглабяне на всички книги от поредицата. И аз пак fangirl-вам всичко в книгата (хаха, колко учудващо, нали 🙂 )description

Последната част не беше никак кратка или лесно забравима. Трудно е с толкова голяма поредица като тази да се говори за всяко едно нещо в книгите, които те е заинтригувало, а и това няма как да стане освен ако ревюто не стане 109752269 страници дълго. Казано накратно, „Град на небесен огън“ беше дълбоко интригуваща и въздействаща част, един достоен завършек на велика поредица, една книга, каращате да преобръщаш страниците, за да откриеш я щастлив момент, я тъжна действителност. А войната, която се води ще ви донесе меко казано разрушение, но и едно обнадеждаващо бъдеще…

Светът, създаден в тази поредица винаги ми е бил крайно интересен и иновативен, вълнувал ме е, въпреки, че аз имах възможността да прочета книгите почти една след друга, без да се налага да чакам по една година за всяка нова част. Героите са реални и така живи, поради тяхното лесно окачествяване със самите нас. Дори и тези – най-извратените, също допринесоха за правдивостта на света в книгите.

В края на крайщата, Реликвите на смъртните е история за храброст и смелост, за война и жертви, за спасения и разруха, за приятелство и любов във всичките ѝ форми, за страст и привързаност!

Ако и вие като мен сте били изостанали с книгите на Касандра Клеър, не се чудете и ги започвайте веднага. Ще се потопите в един оригинален свят, който ще остави следа и няма да забравите дълго. Благодарение на изд. Ибис имаме достатъчно книги от писателката, които могат да се намерят преведени на български език, така че какво още чакате?

„Арена 13“ – Джоузеф Дилейн

200621_b

  • Издател: Intense

  • Преводач: Деница Райкова

  • Година на издаване: 2016

  • Брой на страници: 272

  • Корици: меки

Фентъзи, с което наистина да настръхнеш? Да, точно това е Арена 13. Мястото, където страхът, ужасът и битките се вплитат в едно цяло и резултатът в повечето случаи е фатален за някого. Но не битките са най-ужасяващото. Не, не, не! Това обаче е Таласъма – злото, което властва в страната и което взема невинни жертви.

1434842908975

И така „Арена 13“ на Джоузеф  Дилейни (изд. Intense) е глътка въздух сред тийн антиутопиите. Авторът смело ни запознава с главния персонаж, с когото ще живеем из страниците на книгата. А това е Лейф – 16 годишното момче, което живее в немотия, а бедността е неговото всекидневие. Той е сирак. Но като всяко момче, мечтае да се бие на арената, на Арена 13, за да стане най-великият боец. И така съдбата му се усмихва – спечелва билет, даващ му правото на безплатно обучение при един от добрите бойци – Тайрън. Но не всичко спира до тук, не това е неговата реална цел. Да е най-добрият боец не е смисълът на живота му. Той има по-висша цел и тя е да отмъсти на Таласъма. Лейф търси и иска сблъсък с Таласъма, за да може да го убие и намери отплата за смъртта на неговото семейство.

 Едно от интересните неща в самата история е хрумката за лаксовете – същества, програмирани да правят спефицични неща я от кодировчици, я от самите си притежатели.

Дилейни определено се е постарал да изгради този уникален свят и аз съм напълно „за“, но някакси имаше нещо, което липсваше. Действието се развиваше в бъдещето, в един различен от нашия свят. Героите бяха „нови“ и с по-странни имена. Най-голямо впечатление ми направиха новите думи и речникът, използван за историята. Думи и фрази, непознати за мен и за вас – улум, ним, ордум…

Действието и самият ритъм на повествованието бяха доста забързани, Всичко се случваше като на мига през очите ни, нямаме време за много забавяния и почивки, защото случкикте се редят една след друга, коя от коя по-впечатляващи.

arena-13-banner-772x312

„Арена 13“ на Джоузеф Дилейни е новата фентъзи поредица, която си заслужава вашето внимание от първата до последната страница. Книгата е достойна първа част, което оставя много загадки и място за отговори за следващите две книги от поредицата. Казвайки това мисля, че в следващите части от трилогията ще се случат в пъти по-интригуващи неща, защото тази част поставя място за много по-нататъшно развитие. А ако харесвате битки, окърванени арени, вълнуващи сблъсъци, отмъщения, смърт, ожесточени войни, букмейкъри и много, много залози, а всичко това гарнирано с много кръв – това е вашата книга.

Ако тази книга ви е харесала, може да намерите и другите книги  на Джоузеф Дилейни, преведени на български, отново от изд. Intense – известната му поредица „Хрониките Уордстоун“.

„Кралицата на Юга“ – Артуро Перес-Реверте

65661_b

 

  • Издател: Еднорог
  • Преводач: Боряна Дукова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 528
  • Корици: меки

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.

Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани – “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на юга”.

Лауреат е на множество литературни награди – „Кинжал“ за най-добър чуждестранен роман на Британската асоциация на авторите на криминални романи; Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда „Валомброза – Грегор фон Резори“ за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.

 

Признавам си, че това е първият ми досег до творчеството на Артуро Перес-Реверте, въпреки че от известно време все се каня да прочета нещичко от разнообразното му творчество. Моето запознанство стана чрез „Кралицата на Юга“. Тя  излиза през 2001г., в България е издадена за първи път през 2002г., а наскоро беше преиздадена с ново облекло от изд. „Еднорог“. 🙂

arturo-perez-reverte-1024x571-853x571

Интересно е, че Артуро Перес-Реверте е работил като журналист за една от испанските телевизии, което неимоверно ме кара да мисля, че много от нещата описани в книгата и самият материал, който му е бил нужен за създаването ѝ, е събиран и базиран отчасти на истински истории. Истина или не, този опит му е помогнал да изгради един реалистичен свят за героите си. Подплатен с много описания на Мексико, испанските привички, мексиканският начин на мислене, ако изобщо може да се разграничи от този на всеки друг човек, наркотиците, наркотрафика и изобщо живота в тези среди – всичко това взето заедно няма как да не омае читателя, бил той фен на този писател, този жанр или самата тематика на книгата!

kralicata_na_iuga_2048x2048

Романът „Кралицата на Юга“ ни запознава с наркотрафикантите и техния свят. Намираме се в Мексико – там убийствата не са кой знае какво, случват се постоянно и са съвсем нормално нещо. А Тереса е красавицата, приятелката на Гуеро Давила – контрабандист, който вследствие на поет риск е убит. И ето как и нейният живот става застрашен и тя трябва да бяга. Напуска Мексико, заживява в Северна Африка, започва  обикновена работа… И най-важното – не допуска никой да узнае истината за нея и за нейното минало. Но не всичко е розово! Никак даже. Миналото ѝ постепенно се надвесва застрашително над нейната съдба. Последват ред събития, които развиват до н-та степен Мексиканката, правейки я ключов герой, издигайки я от обикновена красавица в най-влиятелната жена в наркосредите. Правейки я КРАЛИЦАТА! Но въпреки огромната крачка напред и развитието на нейната фигура, нищо от това не звучи неестествено или някак нагласено. Стилът на Реверте не оставя такива мисли. Неговото майсторство проличава из редовете и несъмнено допринася за въздействието на събитията и персонажите в романа, превръщайки ги в ярка действителност.

Тереса! Тереса Мендоса! Интересно е когато един мъж пише за жена. А Реверте несъмнено успява да изгради една стилна геройня. Създава от едно момиче жена. Тереса е в центъра на романа. Тя е там – из улиците на Мексико. И постепенно е развита, издигната до „кралицата“. А нейното изкачване по стълбицата в този толкова опасен, мъжки свят е един от най-важните похвати в книгата. И може би точно това – избора за главен герой, е направило романа толкова различен. И така Тереса става една силна жена, която знае как да се справи с трудностите и как да остане жива. Лекотата, постигната в нейното изграждане е съвсем естествено и целенасочено. Животът ѝ не е идеален – проблемите дебнат зад всеки ъгъл, а любовта не я подминава.

178_kralicata_na_iuga_2048x2048

„Кралицата на Юга“ на Артуро Перес-Реверте (изд. „Еднорог“) е един от най-наситените и напрегнати романи, които съм прочела тази година. Това е една от малкото книги, които наистина те карат да обръщаш страница след страница, за да разбереш как ще приключи всичко. Редовете изобилстват от дрога, наркотрафиканти и наркобосове, пари, наркокартели, а властта и политиката са умело вплетени измежду думите. Романът на Реверте разкрива истинското лице на наркотрафика, показва реални случки и всекидневни събития. Героите му заживяват из страниците на книгата, карайки нас, читателите, да се чудим дали не са реални. А този жесток свят не е измислица, а нечии всекидневен ужас.

 

„Лазурна“ – Кристин Кашор

23664021.jpg

 

  • Издател: Емас
  • Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева
  • Година на издаване: 2014
  • Брой на страници: 466
  • Корици: меки

 

О, не! Не! Не! Не!

Дойде краят на трилогията на Кашор и ето сега стоя на стола и пиша последното си ревю за нея.

Книгата се казва „Лазурна“, а съдържанието е точно това, което се очаква от една заключаваща поредицата книга, ако не и повече! Скоро не ми се беше случвало да завърша дадена поредица и честно казано ми е леко странно, че сега пиша за един книжен край. 🙂 Но всичко хубаво си има такъв. ❤

Като начало искам да кажа, че това ревю ще е не само за последната трета книга, а и един вид обобщение и равносметка на цялата поредица. Разбира се, както винаги, няма да има спойлери, за да не ви развалям удоволствието при четенето, защото все пак никой не заслужава това. 😀

Ще започна с уговорката, че съм голям фен на трилогията и съответно на писателката Кристин Кашор. Доста бързо изчетох трилогията ѝ, тъй като бях абсолютно възхитена от първата ѝ книга – „Даровита“, а след това и от „Огнена“ (въпреки, че първата някакси ми е по присърце). И така, не мисля, че бих променила нещо по тях. Естествено казвайки това, мисля, че е пределно ясно, че нямах търпение да захвана и третата книга и не съм си и помисляла, че ще ме остави разочарована. Ами да, дори и предходните книги да са имали недостатъци аз не ги забелязах – някакси се впуснах в четене на историите и просто се влюбих в тях.

Аз не съм върл фен на YA жанра и който ме познава знае това. И ето че последните 4-5 месеца подбирам точно такива книги сред TBR листа ми. YA рядко ми е давал тази епичност, която търся в книгите, но ето, че и това не е невъзможно! 🙂

И така аз много си харесвам героините от първите две книги на Кашор, но те вече си имат жестока конкуренция в лицето на Битърблу (Bitterblue) – главната героиня в книга трета. Харесвам я, защото ми изглежда най-истинска. А нейната някак тиха и неочаквана сила беше нещо ново за мен. Някак мистериозно беше всичко около нея. И точно от тези нейни качества се нуждаеше Монсий след тираничното царуване на баща ѝ. Но за това по-късно! 😉

Отново и в тази книга има някакъв вид романс, които доста се различава от типичните в този жанр. А и Кашор никога не прави тези любовни истории лесни, като винаги създава едни препятствия, които да поддържа до самия край! По този начин, въпреки нотките фантастични елементи, тези романси изглеждат истински.

Малко за историята в тази книга. Действието се развива в Монсий. До преди 8 години по тези земи е властвал крал Лек. Със своето тиранично управление, той е запечатан в умовете и сърцата на хората. Неговото влияние е било доста силно и споменът за него все още е жив. Той се корени толкова дълбоко, че за някои хора ще бъде невъзможно да изкоренят мисълта за него завинаги и съответно да се освободят от вътрешните си мъки. Битърблу вярва, че всеки в кралството полудява или разпространява лъжи, пазейки тайни. И тя започва да чувства, че не може да се довери на никого. А когато лоши неща започват да се случват на хората, търсещи истината за това какво се е случило по време на  управлението на Лек, Битърблу решава да потърси отговори, да намери извършителите и да разбере защо те се опитват да спрат търсачите на истината. А истината бавно излиза наяве щом Битърблу започва да се измъква тайно от замъка нощем…

Кашор е свършила перфектна работа при свързването на трите книги една с друга. Докато четях трета част, започнах да си припомням и навързвам доста неща от и към предишните книги, които не разбирах тогава.

И така, книгата „Лазурна“ напълно изпълни моите очаквания за книга-финал. Кашор за пореден път ни предлага едно място, в което ние читателите да се измъкнем от ежедневието, докато държим очите си отворени. Това бягство е в едно кралство, много, много далеч. Но то е прекрасно. Всеки. Път.

„Огнена“ – Кристин Кашор

182475_b.jpg

  • Издател: Емас
  • Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева
  • Година на издаване: 2013
  • Брой на страници: 344
  • Корици: меки

 

„Огнена“ е втората книга от трилогията на Кристин Кашор. Още с излизането си, тези книги печелят купища награди и бързо-бързо ги определиха като едни от най-добрите младежки заглавия. След като прочетох „Даровита“, естествено беше да продължа и с другите 2 части, а именно „Огнена“ и „Лазурна“. Книжките са доста интересни, а сега ще ви разкажа какво е хубавото и във втората.

Ако и вие сте чели първата книга от трилогията и тя ви е харесала, не се и съмнявайте, че и с останалите две ще е така. Във втората книга, стилът на писане на Кашор се подобрява значително и това си личи още от първите страници. 🙂

Файър (от огън) е последният останал човек-чудовище, живееща в Делс, където е настъпила война. Съседните крале възнамеряват да завладеят земите им и да откраднат короната на младия крал Наш и неговият брат – военачалникът Бриган. Историята моентално ни хвърля в едни тъмни времена, осеяни със шпиони, армии и разбойнически шайки.

Файър, има способности. Тъй като е човек-чудовище тя има способността на чете и контролира умовете на заобикалящите я хора. Но поради страха, който притежава – страхува се да не стане чудовището, което нейният баща е бил, тя е живяла години наред отричайки способностите си и се е опитвала да прикрие коя е била, за да може по този начин да се предпази. Но когато Файър е нападната от един бракониер, тя се отправя към Кралския град, за да търси отговори и помощ, но съдбоностна среща я поставя лице в лице с двамата души, които така силно се е стараела да избегне – Наш и Бриган. Знаейки за нейните способности и сили, както и за потенциалната защита на кралството, която тези сили могат да му осигурят, Наш я призовава да използва способностите си за доброто на кралството. Но кой може да каже кога силите са полезни и кога могат да те унищожат? Кой може да каже къде линията между двете спира? Къде се намира границата и кога мощта става деструктивна? Това, което ще намерите по-късно е една красива история за това как да възприемете кой сте и да победите страховете, които живеят вътре във вас.

Книгата описва една прекрасна история, в която главната ни героиня Файър е добре обрисувана. Тя е една смесица от характери, една смесица от бяло и черно, което ту отстъпва на единия цвят, ту на другия. Останалите персонажи също са сиви, но с различна наситеност. Кашор показва майсторство изграждайки реалистично кралското семейство в тази фантастична обстановка. Файър е една изключителна героиня, доста оригинална бих добавила. Кашор умело разгръща и описва миналото на Файър в настоящето на самата история, което помага на читателя постепенно да разбере и оцени съдбата и преценките ѝ. Но дори и така „Огнена“ е едно силно емоционално четиво, особено в самия си край. Романсът между Файър и Бриган е по-малко развит (което би могло да се хареса на читателите, които не търсят романтични фентъзита), но това не пречи на Кашор да даде плътност и на останалите си герои.

Това е една история за любов и загуба, надежда и страх, прошка и страст, и не на последно място история за човешкото и чудовищно-животинското във всеки един от нас! Файър ни е осигурила едно пътешествие из магическата земя, което не се забравя лесно! Този роман е смесица между фантазия, романтика, политически интриги, феминизъм, който би се харесал на всички любители на фентъзито. Насладете му се! 😉

P.S. Тази картинка стоя няколко месеца на десктопа ми, а наскоро разбрах, че това всъщност е интерпретация на самата Файър:

tumblr_mobg8ehfD81qfrrfso1_500

 

“Великият Гетсби” – Франсис Скот Фицджералд

173104_b

  • Издател: Пергамент Прес
  • Преводач: Станимир Йотов
  • Година на издаване: 2013
  • Брой на страници: 184
  • Корици: меки

 

4671
“Великият Гетсби” е един от най-емблематичните и любими романи на 20 век., а неговият автор Франсис Скот Фицджералд остава един от ключовите писатели в англоезичната литература. Това произведение трябва да се прочете от всеки и, може би, не толкова, защото е уникално или великолепно, а най-малкото, за да се разбере защо е оставило такава следа в литературата и до ден днешен.

Красивият начин на писане на Фицджералд, прибавен към самия сюжет на романа го прави една неописуема наслада за читателя. Действието се разиграва през 20-те години на миналия век в Лонг Айлънд, щата Ню Йорк – има купища бляскави партита, жени с повдигнати в изискани прически коси, джаз, пайети и блестящи бижута – все неща, които допълнително биха омаяли читателя на романа.

В „Ерата на джаза“ се появява и Джей Гетсби – той е мъжът-мечта, но само на пръв прочит – млад милиардер с тайнствено минало. Има различни слухове за неговото състояние и това как то е натрупано – едни смятат, че го е придобил, убивайки важен човек, други мислят, че го е натрупал по време на сухия режим, чрез контрабанда на алкохол, някои казват, че е бил шпионин и т.н. и т.н.

Гетсби организирал пищни пирове (мисля, че всички сме чували за тях) с купища хора в тях, истинска противоположност на реалния му живот. Единствената жена, която искал била Дейзи, но тя била омъжена за друг и имали малка дъщеря. За Великият Гетсби това не било проблем, а Дейзи несъмнено оставя впечатлението на жена, която е поласкана от отдаващия ѝ се интерес. И така историята се заплита между няколко от участниците в книгата, а именно Гетсби, Дейзи и съпруът ѝ Том, Мъртъл Уилсън, любовницата на Том, и вдовецът на Мъртъл.

Интересното в самата книга е и начинът на представянето ѝ – разказвачът е Ник Карауей, млад брокер, който живее близо до имението на Гетсби.

1368697657gatsby-characterposter

Дейзи е образ, който е поставен с единствената цел да покаже низоста и меркантилността на елита, тя е носител на моралната деградация във „висшето общество“, което ни се разкрива чрез нашия разказвач Ник Карауей.

Гетсби е един събирателен образ, за който може да се говори много. Гетсби е всеки милионер, всеки богаташ – от тук следва, че той е един образ без лице, защото може да бъде всеки. Купоните му са пищни, да, но той няма приятели. Всичките му гости не идват за него, те са там, защото той има положение и статус. Това е колкото тъжно, толкова и реално, защото романът разбива на пух и прах „Американската мечта“, а Гетсби си остава един самотен милионер, заобиколен от хора, интересуващи се единствено от парите и положението му.

А защо Ник е разказвач? Кой реално е Ник? Един обикновен човек, пълната противоположност на всички останали в романа – той се труди здраво за прехраната си, отговорен, добър и… честен? Той не е част от това общество и никога няма да бъде. Всичко в тази среда го шокира – прекалената поквара, меркантилността на хората в нея, помпозността и любовта им към парите!

Книгата е важна, поради ред причини, но най-вече, че тя обрисува доста правдиво живота през тези  отминали години – „Ерата на джаза“, романът повдига редица въпроси, сред които теми свързани с расизма.

ee842e3019fee30e4ca87cc93974d54b_XL

Книгата е издавана от много издателства в България, а филмовите адаптации са общо 5:

  • през 1926 г., режисиран от Хърбърт Бренън — ням филм
  • през 1949 г., режисиран от Елиът Нюджънт
  • през 1974г. режисиран от Джак Клейтън, а сценарист е Франсис Форд Копола.  Често определян като най-добрият филм, направен по този роман.
  • през 2000 г., режисиран от Робърт Марковиц
  • през 2013г., режисиран от Баз Лурман

„Играч първи, приготви се“ – Ърнест Клайн

igrach-parvi-prigotvi-se-683x1024

  • Издател: Intense
  • Преводач: Катя Перчинкова
  • Година на издаване: 2015
  • Брой на страници: 472
  • Корици: меки

 

„Излизането навън е доста надценено.“

Дебютният роман на американския писател Ърнест Клайн – „Играч първи, приготви се“, изд. Intense, е книга за всеки минал и настоящ геймър, за всеки, който обича да чете, за всеки, който обича да играе или едно време е играл видеоигри, за всеки вечно запален маниак на тема компютри.

Ако отговаряте поне на едно от по-горните, то не се замисляйте и тутакси намерете начин да прочетете книгата „Играч първи, приготви се“. Тя е наградена с няколко награди, а именно – на Асоциацията на библиотекарите в САЩ и „Prometheus“ за 2012 г.

Абсолютно можем да сме сигурни, че авторът Ървин Клайн е геймърски маниак по природа. 🙂 Неговата страст се усеща толкова ясно от страниците на тази книга, че няма как тя да не се предаде с пълна сила на читателите.

Годината е 2044. Антиутопията е навсякъде, тя е реалност. Всичко е с главата надолу – хората са гладни, няма работа, пренаселено е, а жилищата представляват една купчина от евтини каравани, струпани една върху друга. Има само едно хубаво нещо в този свят, а това е именно „Оазис“, мястото, където можеш да бъдеш когото си поискаш и да правиш каквото пожелаеш. Защо? Защото там има всичко! Всичко, за което можеш да се сетиш! Там е и огромното имущество на Холидей, човекът, който е създал това място и след чиято смърт се съобщава, че някой ще наследи състояниято му, но при едно условие. Този някой трябва да се добере до трите ключа, както и да се справи със всичко, което се изпречи по пътя му.

И така следва една неописуема какафония – всеки иска да намери тези ключове и да се измъкне от мизерията и нищетата, в която живеее. Само, че намирането на трите ключа не е толкова лесно, защото виртуалния свят е огромен!

И така се появява Уейд-геймър, който знае всичко за Холидей, играл е стотици игри, знае песните, филмите и всичко от времето на Холидей…

Но стига толкова преразкази, защото тук историята наистина става интересна и мисля, че сами трябва да се насладите на остатъка ѝ! 🙂

Аз никога не съм се прихласвала чак до такава  степен по видеоигрите (естествено съм играла доста, но не съм прекалявала), което ме  отдръпваше първоначално от прочитането на книгата. Еми, какво да ви кажа, явно съм грешала. Самият стил на писане на автора и всяка една подробност и детайл, които той дава на читателите си, те кара да се гмурнеш в този виртуален свят и да се чудиш дали наистина е виртуален или реален? 😉 Ърнест Клайн описва историята лековато и интригуващо, помагайки на читателя изцяло да се потопи в Оазиса с помощта на редица информация относно 80-те години, детайли за игри и филми, непозволявайки му да му доскучае и затвори книгата.

И за финал ще кажа, че „Играч първи, приготви се“ е една носталгична препратка към игралните дни на всеки уважаващ себе си геймър. Книга за онлайн другарството, за късните игрални вечери заедно с приятели. За опита, който е част от самата игра. За всички играчи, които правят една игра или предизвикателство запомнящо се. За общността. Тази книга описва всичко това, та дори и повече! Тя е един своеобразен нърдовско-геймърски роман, който онагледява виртуалната реалност на всеки геймър!

Затаете дъх!

Филмовата адаптация по бестселъра на Ърнест Клайн „Играч първи, приготви се“ ще бъде режисирана от Стивън Спилбърг, а сценарият е дело на Зак Пен. Премиерата на филма е планирана за 30 март 2018 г.