„Булката – ръководство за употреба“ – Кери Дени

 

 

  • Издател: Вакон
  • Преводач: Кристина Димитрова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 224
  • Корици: меки

 

Ръководството съдържа множество приложения, които ще ви помогнат да следите подготовката и бюджета си. Това го прави перфектния подарък за всяка свенлива бъдеща булка, любезно предоставен от ветерана по сватбена журналистика Кери Дени.

Няма ли да е чудесно ако имаше начин да улесним себе си, когато се подготвяме за големия ден? А защо да не да получим и няколко професионални съвета от хора в бранша. Вече има! На спасение идва Кери Дени, която има дългогодишен опит в този важен за жените бранш. Тя е редактор на сватбената рубрика към списание „Филаделфия“ и определено има какво да ви каже и посъветва. А вие по-добре ѝ се доверете ако искате всичко да мине безпроблемно и по вода.

И така днес ще ви разкажа за едно по различно четиво, което определено е колкото пленително, толкова и полезно. А именно – „Булката – ръководство за употреба“ (изд. Вакон).

Признавам си, първо бях запленена от оформлението на ръководството – малко и компактно. В първия момент си помислих, че това е поредната книжка, която е пълна с глупости и съответно доста непрактична, защото в края на крайщата не би помогнала с нищо. Но след това любопитството ми надделя и се озовах с книгата в ръка. Всичко беше страшно увлекателно – ръководството изобилства със съвети, които ясно и точно проследяват всеки етап от този важен ден без излишни глупости, без захаросани и клиширани фрази. А илюстрациите бяха на място и до една полезни. Точно те помагат за още по-ясна представа, обрисувайки визуално всяка една стъпка, за която Кери Дени пише в тази книга.

The Bride's Instruction Manual: How to Survive and Possibly Even Enjoy the Biggest Day of Your Life (Owner's and Instruction Manual)

Както казах всичко е подредено по ред на номерата. Започваме с това, че сме сгодени. А сега на къде? Как да организираме сватбата? Какви потенциални проблеми и трудности ще срещнем по пътя на осъществяването на тази детска (за повечето момичета) мечта? Да изберем ли сватбен агент? Какво да правим с досадните и враждебни свекъри? Каква рокля да изберем според фигурата ни? Как да изберем шаферките? Какъв да е списъкът с гостите и как да ги позиционираме в залата? Как да предотвратим провала на Големия ден? Можем ли да избегнем предстоящия хаос и да създадем една запомняща се сватба, защото нека си признаем – това е най-важният ден в живота ни.

Това са само малка част от разгледаните теми. В Ръководство ще намерите още хиляди отговори и практични съвети.

La sposa. Manuale d'istruzioni

Тази книга не е създадена, за да я следвате стъпка по стъпка, напротив – всеки сам решава как да изживее този ден. Тази книга е тук, за да помогне на вас и вашия партньор; за да попиете и вземете от нея само това, което смятате за необходимо и полезно. „Булката – ръководство за употреба“ е едно малко бижу, с помощта, на което няма да изпуснете нещата извън контрол. То ще ви помогне да отделите важното от ненужното, защото съдържа най-търсената информация и покрива всевъзможни теми, с които не сте очаквали да се сблъскате. А приложенията допринасят за избистрянето на информацията и постигане на перфектния краен резултат.

Ръководството е едно от най-добрите, които съм срещала на пазара – то докосва всеки аспект от сватбеното планиране, но го прави по-толкова сбит и хумористичен (на моменти) начин, че няма как да не се влюбите в книгата. Определено я препоръчвам на всички бъдещи булки, а защо не и като подарък на бъдеща такава.

 P.S. Ако това ръководство ви е харесало, може да разгледате и другите подобни, издадени до сега:

„Graffiti Moon“ – Кат Кроули

Graffiti Moon

 

  • Издател: Orange Books
  • Преводач: Елена Лорънс
  • Година на издаване: 2015
  • Брой на страници: 256
  • Корици: меки

 

Няколко момичета. Няколко момчета. Среднощно приключение.

Книгата „Graffiti Moon“ от Кат Кроули (изд. Orange) определено не бях сигурна дали ще се впише в моята представа за добър роман. Поради ред причини я отложих – не бях сигурна дали съм в настроението да чета за историята на дванадесетокласнички, които решават да отпразнуват завършването си откривайки един художник на графити (Сянката) и авторът на текстовете му – Поета. Нооо, не можах да устоя на изкушението да разбера и ето че я прочетох една вечер преди лягане.

Историята се развива бързо и динамично. Четивото е леко и приятно, а забързаното ѝ описание стимулира и бързината на четене.

Това е young adult роман и съответно като такъв няма как да пропусне изначалната тема за любовта, защото нека си признаем – тя е навсякъде, но за разлика от онези блудкавите, сладникави романи, от които можем да хванем диабет, този е с лек привкус и оставя едно приятно, ненарапчиво усещане след прочита.

И така „Graffiti Moon“ ни позиционира в една топла, дори бих казала гореща нощ, в която лудориите и щурите неща няма как да не се случат. Лио и Ед са най-добри приятели от както се помнят. Разликата между тях и съответно това, което ги сближава още повече е, че единия има талант и нюх за писането, а другия умее да изразява себе си чрез рисунки. А резултатът от общата им работа са едни чудесните графити, които запълват всяка празна стена из града. Но естествено, за да не ги арестуват те използват прякорите си – Сянката и Поета.

Graffiti MoonGraffiti Moon

Луси, заедно с приятелките си – Дейзи и Джаз са дванадесетокласнички, които са на прага да завършат. И, разбира се, това трябва да се отпразнува. А какво по-добро от това да намерят прословутите рисувачи на графити. Луси е запленена от тях от дълго време – като истинска творчески ориентирана натура, живопистта е нейната страст. Винаги, когато види изрисувана стена, тя остава запленена. Различава творчеството на Сянката, знае повечето му рисунки и, ето защо, иска да го намери и да се запознае с него. И как иначе – та те, според нея, имат толкова общо помежду си.

И така, една вечер Дилън – приятеля на Дейзи, казва, че познава прочутите таланти. Това води до внезапното решение да ги намерят… А какъв е обратът ще оставя на вас да откриете сами, защото не всичко е такова каквото изглежда, а много често точно това, което търсим е пред очите ни и само чака да го съзрем.

Книгата „Graffiti Moon“ е едно по-различно четиво и същевременно толкова познато. Книгата е с напълно обикновен сюжен, в който не се случва кой знае какво, но начинът на изказ е толкова колоритен, че просто те кара да го обикнеш.

Книгата е пълна с препратки към изкуството, остроумни шегички и добри цитати. Героите са пълни с живот – млади, диви и готови за срещнощни приключения.

Романът „Graffiti Moon“ е книга, която днешните тийнейджъри ще харесат. Четете я! За разлика от другите романи, чийто таргет са младите, този ще ви даде нещо, ще ви научи на нещо. Тази книга не е за всепоглъщатата любов от пръв поглед, този роман, колкото и кратък да е, ни отвежда в пъти по-далеч от това. И не на последно място, книгата е пример за това как едно леко, ненатрапчиво четиво може да разглежда много сериозни теми – изоставяне от родители, смърт, развод и прочие. Това е една нежна, романтична история с привкус на поезия и много, много изкуство.

 

 

„Парфюмът. Историята на един убиец“ – Патрик Зюскинд

123622_b.jpg

 

  • Издател: Унискорп
  • Преводач: Юрия Симова
  • Година на издаване: 2012
  • Брой на страници: 248
  • Корици: меки

„По-различно от всичко четено досега. Феномен, който ще остане единствен в съвременната литература.“

___Френският Фигаро

7315817.jpg

На какво сме готови, за да постигнем това, за което сме създадени или иначе казано оправдани ли са всички средства, които бихме използвали, за достигането на целта си.

Но нека не започвам от краката за главата, а първо ви разкажа как най-сетне се реших да прочета този шедьовър на литературата.

В книжарнижата, в която работя си имаме масичка. Масичка с книжки. И върху тази купчинка симпатично, дори бих казала кокетно, си стой закачена една табелка, на която пише „Доказано добри книги“. И какво от това ще речете?! Ами, да и аз така си казвах известно време или по-точно всеки път, когато като потребител минавах през тази сладка масичка, отрупана с книжлета. Та сега, когато тази книга я виждах всеки ден по няколко пъти просто вече бях хваната на тясно и нямаше измъкване – ще се чете и това е. И да ви каза поради ред причини я четях бааавно, много бавно, дни наред, дори седмици наред и слава Богу, защото така всеки ден прочитах по малко, поемах парфюма на малки дози, за да не ми стане прекалено сладко, прекалено задушливо. Удоволствието беше пълно, всеки ден заобичвах книжката и боготворях автора за таланта и стила на писане, за това как те омагьосва с думи, за метафорите, за словосъчетанията, за таланта и за креативността му. Всичко в романа е като поезия, в един извратен смисъл на думата. Да, книгата е прелестно извратена, прекрасно погнусяваща, нетърпимо интересна и страшно увлекателна. Като аромата на парфюм тя ме водеше до последната глава, до последната страница, до последното изречение. В това число трябва да споменем и преводача, който си е свършил работата перфектно – Юрия Симова, защото ако не беше тя, едва ли щях да усетя приказността на всяка дума и лекотата, с която се лееха изреченията.

Има ли нужда да разказвам за какво иде реч? Май всички знаем в общи линии? Един ден в Париж се ражда Жан-Батист. Едно уродливо, малко, пищящо бебе, което от първия си дъх отказва да умре за страх и ужас на околните. Никой не усеща мириса му и това ги плаши… да не би Дяволът да се е вселил в него, какво е това изчадие? Възрастните го избягват, децата се страхуват, а много често почти никой не го усеща или забелязва. И ето че Жан-Батист предпочита да е сам, далеч от всички и на тъмно. В тъмнината той се ориентира най-добре… Воден от миризмите, той намира своя път във всяка една ситуация. От малък той има една цел – да научи всички миризми на света… Как мирише дървото, а камъкът? Птиците, кучетата, гъсениците, тревата, водата, рибата и още, и още. А хората? Той различава всеки един от тях, всяка една човешка миризма за Жан-Батист е напълно различна и крайно разпознаваема. Защото той не може да сбърка – има най-добрия, най-чувствителния нос на света и никой не може по-добре от него да разграничи различните ухания в околията. Животът отвежда Жан на различни места, при различни майстори, в различни работилници, учейки го на различни занаяти. Годините отлитат, а той става все по-добър в разграничаването и добавянето на нови и нови миризми в списъка му с вече познатите. И така докато един ден не среща „любовта“ – най-прекрасната миризма на света, най-запленителната, най-фината и най-желаната за него. Ето как той започва да колекционира парфюми, от които после ще създаде съвършения, най-богатия и ароматен парфюм на света. А този парфюм не е нищо друго освен извлечение от телесния аромат на 25-те най-красиви жени в града. Ще бъде ли наказан убиецът? Ще има ли правосъдие в града? Ще получат ли възмездие семействата на убитите девойки предстой да разберете само ако се осмелите да разтворите „Парфюмът“ и да вдишате аромата му през страниците.

Image result

Книгата на Патрик Зюскинд – „Парфюмът. Историята на един убиец“ е една от най-запомнящите, които ще прочетете през живота си. Това е първият роман на автора, който му носи световна слава и разпознаваемост – той се превръща в един от най-споменаваните немски писатели, а книгата е преведена на над двадесет езика веднага след издаването ѝ. Книгата е издадена у нас под знака на ИК „Унискорп“, като наскоро по случай третата допечатка смениха и премяната на книгата. Защо не ѝ дадете шанс, ако все още не сте? Със сигурност ще се потопите в един разказ, пълен с пищни описания, завладяващ главен герой, колкото отблъскващ, толкова и притегателен. Защото „Парфюмът“ е една ужасяваща приказка, пълна с езиково изящество, което въздейства като фантазия и вълнува на много нива.

П.С. През 2006г. излиза и екранизацията на книгата „Парфюмът“.

„Дюи, котето от малката провинциална библиотека“ – Вики Майрън

204018_b

  • Издател: Еднорог
  • Преводач: Любов Петрова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 288
  • Корици: меки

 В началото беше словото, и това слово беше Котка. – Тери Пратчет

Книгата „Дюи, котето от малката провинциална библиотека“ от

много слаба слаба добра много добра

Вики Майрън е публикувана за първи път през 2008г. В България излиза под знака на изд. „Еднорог“ в превод на Любов Петрова. Книгата е най-новото попълнение в каталога на издателството и се радва на голям интерес още с излизането си. (Пръст в това, несъмнено, има сладкото, миловидно коте, подаващо се от корицата.) Но какво се крие зад симпатичната корица с рижаво котенце ще разберете от следващите редове, защото светът не е само бял или само черен, а едно котенце винаги може да бъде от помощ!

Имало едно време едно…малко котенце. Малко градче. Януарска нощ.

Ето как малкият Дюи е изоставен една вечер в градската библиотека. Съвсем само.

Но то бива спасено от Вики….

Вики Майрън е самотна жена, която е трябвало да се справи с тежко минало – загуба на семейната ферма, придружено със съпруг алкохолик. Но нейното най-голямо предизвикателство до този момент, като ръководител на библиотеката в Спенсър, е да приповдигне духа на града по време на кризата през 80г. на 20век. И ето как изневиделица животът ѝ ще се промени. Защото в една студена сутрин Вики намира едно малко, раздърпано и рошаво коте, премръзнало до смърт. Но тя няма как да знае, че този ден ще бележи и промени както нейния живот, така и този на жителите на малкото градче. Жителите на града го кръщават Дюи. То постепенно израства в едно приветливо, библиотекарско котенце, чието шесто чувство за тези в нужда създава безброй дълбоки и  любящи приятелства. А хората просто го обичат от първия ден! Мълвата за Дюи се разраства и ето как хиляди хора поемат към малкото градче, за да се срещнат с Дюи. Неговата „слава“ става толкова голяма, че то бива излъчено по хитова телевизия в… Япония. Но през цялото това време Дюи си остава опора и надежда не само за Вики, но и за целия град Спенсър, който постепенно, бавно-бавно се избавя от най-лошата си финансова криза в своята история.

unnamed_1_22

И така, Дюи става котката на библиотеката в най-прекрасния смисъл на думата. Той „влиза“ в градската библиотека чрез кашон за книги. Дюи не е бил доброволец, не – той е бил прекалено малко котенце през онази студена, януарска сутрин на 1988г. Някой просто е смятал, че ще бъде добра идея да се бутне едно коте там. Цялото мръсно, премръзнало до кости, със замръзнали лапички. И въпреки това намира начин да благодари на всеки от библиотекарите за спасяването. А това е едно от нещатата, които той ще продължи да прави още дълги години занапред – да приветства всеки, който влезе през вратите, да се снима, да се сгушва и да бъде добродушен. А в замяна нуждите му са обикновени – топло местенце, за да подремне, свежа консерва храна, любов и внимание от хората, влизащи в библиотеката. И така до самият финал на книгата, който няма как да не ви натъжи поне мъничко.

И въпреки всички аспекти на книгата и различните въпроси, които разглежда, всички те не звучат като отделни теми, а напротив – сякаш една безцветна нишка ги е съшила силно една за друга. И ето че всичко в романа е едно цяло. Повествованието сякаш се лее из страниците, а ние бързаме да разберем как ще приключи историята на всички участници.

Един от важните плюсове, които откривам след прочита е, че автора, а това именно е самата героиня Вики, успява да разкаже крайно лични неща и да остане искрена и честна с читателите си. Проблеми, за които е сигурно, че се пише много трудно и пристрастно, тя съумява да сподели. Ето какво прави тази книга много, много повече от просто една блудкава история за изоставено, малко котенце. Защото е доста обданеждаващо и мотивиращо да прочетеш как тя успява да се справи въпреки всички лимитации и ограничения, които ѝ се поднасят. Как преживява болести, преминава през несполуки и проблеми, които не са безразлични на всеки обикновен човек. А малкият Дюи винаги остава до нея, за да бъде безмълвната ѝ опора в трудните моменти.

В този ред на мисли, няма как да не се съглася, че Дюи е катализаторът за написването на тази книга, защото историята му е велика! Неговите приключения като библиотекарско коте правят четивото забавно и го изпъстрят с много цвят и усмивки и всеки любител на котки ще се разтопи, докато чете за тях. (В това съмнение няма! 😉 )

„Дюи, котето от малката провинциална библиотека“ от
Вики Майрън е не просто книга, която ще ви хареса или ще ви даде нещо. Разбира се, няма да останете безразлични към нея. Важното е друго – това е книга за много неща – важната, дори ключова роля на библиотеката в цялостната картинка на града, в неговата идентичност; какъв е животът в малко градче; личният живот на Вики и, разбира се, Дюи – една от най-обичаните котки на света! 😉 История пълна със състрадание, постоянство, нещастия, общност, ценности, хиляди лишения, много доброта, късче надежда и безкрайна радост. Всичко това е преплетено в разказа за необикновеното коте Дюи.

Книгата е една от тези чудесни истории, в които уж се говори главно за котка, но междувременно получаваме и едни скрити, невидими и много нужни уроци за живота, които могат да бъдат полезни на всеки!

Бъдете готови да плачете,да се смеете и да се привържете към Вики и Дюи.

15094423_1637041926588968_761188131415510303_n

Любопитен факт – Grand Central Publishing са платили 1.2 мил. долара на тогавашния директор на библиотеката в Спенсър – Вики и на съавтора ѝ Брет Уитър за правата върху историята на живота на котката Дюи.