„Дюи, котето от малката провинциална библиотека“ – Вики Майрън

204018_b

  • Издател: Еднорог
  • Преводач: Любов Петрова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 288
  • Корици: меки

 В началото беше словото, и това слово беше Котка. – Тери Пратчет

Книгата „Дюи, котето от малката провинциална библиотека“ от

много слаба слаба добра много добра

Вики Майрън е публикувана за първи път през 2008г. В България излиза под знака на изд. „Еднорог“ в превод на Любов Петрова. Книгата е най-новото попълнение в каталога на издателството и се радва на голям интерес още с излизането си. (Пръст в това, несъмнено, има сладкото, миловидно коте, подаващо се от корицата.) Но какво се крие зад симпатичната корица с рижаво котенце ще разберете от следващите редове, защото светът не е само бял или само черен, а едно котенце винаги може да бъде от помощ!

Имало едно време едно…малко котенце. Малко градче. Януарска нощ.

Ето как малкият Дюи е изоставен една вечер в градската библиотека. Съвсем само.

Но то бива спасено от Вики….

Вики Майрън е самотна жена, която е трябвало да се справи с тежко минало – загуба на семейната ферма, придружено със съпруг алкохолик. Но нейното най-голямо предизвикателство до този момент, като ръководител на библиотеката в Спенсър, е да приповдигне духа на града по време на кризата през 80г. на 20век. И ето как изневиделица животът ѝ ще се промени. Защото в една студена сутрин Вики намира едно малко, раздърпано и рошаво коте, премръзнало до смърт. Но тя няма как да знае, че този ден ще бележи и промени както нейния живот, така и този на жителите на малкото градче. Жителите на града го кръщават Дюи. То постепенно израства в едно приветливо, библиотекарско котенце, чието шесто чувство за тези в нужда създава безброй дълбоки и  любящи приятелства. А хората просто го обичат от първия ден! Мълвата за Дюи се разраства и ето как хиляди хора поемат към малкото градче, за да се срещнат с Дюи. Неговата „слава“ става толкова голяма, че то бива излъчено по хитова телевизия в… Япония. Но през цялото това време Дюи си остава опора и надежда не само за Вики, но и за целия град Спенсър, който постепенно, бавно-бавно се избавя от най-лошата си финансова криза в своята история.

unnamed_1_22

И така, Дюи става котката на библиотеката в най-прекрасния смисъл на думата. Той „влиза“ в градската библиотека чрез кашон за книги. Дюи не е бил доброволец, не – той е бил прекалено малко котенце през онази студена, януарска сутрин на 1988г. Някой просто е смятал, че ще бъде добра идея да се бутне едно коте там. Цялото мръсно, премръзнало до кости, със замръзнали лапички. И въпреки това намира начин да благодари на всеки от библиотекарите за спасяването. А това е едно от нещатата, които той ще продължи да прави още дълги години занапред – да приветства всеки, който влезе през вратите, да се снима, да се сгушва и да бъде добродушен. А в замяна нуждите му са обикновени – топло местенце, за да подремне, свежа консерва храна, любов и внимание от хората, влизащи в библиотеката. И така до самият финал на книгата, който няма как да не ви натъжи поне мъничко.

И въпреки всички аспекти на книгата и различните въпроси, които разглежда, всички те не звучат като отделни теми, а напротив – сякаш една безцветна нишка ги е съшила силно една за друга. И ето че всичко в романа е едно цяло. Повествованието сякаш се лее из страниците, а ние бързаме да разберем как ще приключи историята на всички участници.

Един от важните плюсове, които откривам след прочита е, че автора, а това именно е самата героиня Вики, успява да разкаже крайно лични неща и да остане искрена и честна с читателите си. Проблеми, за които е сигурно, че се пише много трудно и пристрастно, тя съумява да сподели. Ето какво прави тази книга много, много повече от просто една блудкава история за изоставено, малко котенце. Защото е доста обданеждаващо и мотивиращо да прочетеш как тя успява да се справи въпреки всички лимитации и ограничения, които ѝ се поднасят. Как преживява болести, преминава през несполуки и проблеми, които не са безразлични на всеки обикновен човек. А малкият Дюи винаги остава до нея, за да бъде безмълвната ѝ опора в трудните моменти.

В този ред на мисли, няма как да не се съглася, че Дюи е катализаторът за написването на тази книга, защото историята му е велика! Неговите приключения като библиотекарско коте правят четивото забавно и го изпъстрят с много цвят и усмивки и всеки любител на котки ще се разтопи, докато чете за тях. (В това съмнение няма! 😉 )

„Дюи, котето от малката провинциална библиотека“ от
Вики Майрън е не просто книга, която ще ви хареса или ще ви даде нещо. Разбира се, няма да останете безразлични към нея. Важното е друго – това е книга за много неща – важната, дори ключова роля на библиотеката в цялостната картинка на града, в неговата идентичност; какъв е животът в малко градче; личният живот на Вики и, разбира се, Дюи – една от най-обичаните котки на света! 😉 История пълна със състрадание, постоянство, нещастия, общност, ценности, хиляди лишения, много доброта, късче надежда и безкрайна радост. Всичко това е преплетено в разказа за необикновеното коте Дюи.

Книгата е една от тези чудесни истории, в които уж се говори главно за котка, но междувременно получаваме и едни скрити, невидими и много нужни уроци за живота, които могат да бъдат полезни на всеки!

Бъдете готови да плачете,да се смеете и да се привържете към Вики и Дюи.

15094423_1637041926588968_761188131415510303_n

Любопитен факт – Grand Central Publishing са платили 1.2 мил. долара на тогавашния директор на библиотеката в Спенсър – Вики и на съавтора ѝ Брет Уитър за правата върху историята на живота на котката Дюи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s