“ Проклятието на Воронина, книга 1: Вестители “ – Цветелина Владимирова

proklyatieto-na-voronina-vestiteli-9786191710348_1

Ще се осланям на духовитостта на книгата като възкликна – О, Боже, какво прочетох току що?!?

И тъй като мисля, че това ревю или по-точно моето мнение за тази книга ще е по-дълго от нормалното, искам да започна с това, че не се сещам досега да съм чела друг съвременен роман от български автор. Да, разбирате ме правилно – скиптично съм настроела към всичко българско, най-вече защото то се върти около 1-2 теми, които се дъвкат и предъвкват от както се помня – или ще се оплакваме от държавата и положението й, или ще говорим за социализма, а много често ще използваме сериозни теми и болести, които не са за смях за основоположна точка в романите си. Мисля, че отказа ми е очевадно ясен.

Друг е въпросът, както наскоро бе казал един мой познат, че когато четем чуждестранен роман гледаме и се фокусираме върху storyline-на или накратко върху историята, която авторът развива, а когато четем български роман фокусът отива не само върху историята, но и върху стила им на писане. Аз бих добавила, че внасяме допълнително още по-големи очаквания и към героите, сюжетите, интензивността на самата книга, дали има поука, обогатила ли ни е духовно и какво ли още не. Когато единственото нещо, което трябва да ни носи една книга, независимо дали е от българин, американец или италианец (примерно) е самата наслада от четенето. Тънкият момент да откриеш себе си в думите на автора на книгата, да се смееш на сарказма, на шегите, да откриваш сходства с написаното пред теб.

Такава книга за мен се оказа „Вестители“. Няма да ми стигне времето да ви обяснявам колко много мразя някой да ми hype-ва или сиреч да ми възхвалява дадена книга. Ох, тогава едва ли не започвам да изпитвам неприязъм към книгата, вече знам, че няма да ми хареса и твърдо отказвам да я чета. И така до момента, в който вече не се побирам в кожата си и просто мисля само за тази книга, а в следващия момент вече съм прочела първата й страница.

А повярвайте ми, като започнах да чета „Вестители“ щом я подхванах не можех да спра само с първата страница. Страшно увлекателна история! Какво да ви кажа, може би тази книга е моето откритие за 2017г., редом с любимата „Кръгът“, която открих в началото на годината.

„Вестители“ е съвременен български роман с фентъзи елементи – да, има вампири, а.к.а. кръвожадни. И това е първата ми книга, която чета с тяхно участие.

Историята ми се стори страшно увлекателна и много свежа. Свежа, защото не знам дали има друг такъв български роман.

Тук е мястото да си призная, че може би книгата ми стана толкова любима, защото е на български писател. Шапка й свалям на Цветелина Владимирова, че най-сетне създаде първия български роман от този вид. Поне първия, който аз чета. И силно се надявам да не спира да пише за вбъдеще! 🙂

Много ми хареса всичко в романа и от сега ви казвам, че няма как да не съм пристрастна като ви говоря за него. Сюжетът, според мен,  е много интересен и ще поддържа вниманието ви през цялата книга. Ще ядете, ще си лягате и ще се събуждате с тази книга (или поне при мен беше така). 😉

Действието се развива отначало в България – в нашата мила София, а не след дълго Игор ни пренася в Русия. Е, и Ксения взема, но това са подробности. 😛 😀

И така, накратно историята се върти около главната героиня – Ксения Петрова, която не е обикновено момиче, както много й се иска да вярва, че е. Не след дълго разбира за неподозирани свой качества, които постепенно започват да разкриват един съвсем друг свят за нея – светът, в който й е предопределено да живее и оцелява. Иска не иска, пред нея се развиват купища озадачаващи случки, които с времето я объркват все повече. Но тя не е сама – рамо до рамо с нея е Игор, който обещава да я пази и помага. Но защо – не мога да ви разкрия. Няма и да ви кажа кой е Воронина и защо трилогията на Владимирова се казва „Проклятието на Воронина“. Ще оставя тази наслада на всеки един от вас, защото не е правилно да развалям удоволствието от прочита ви на „Вестители“. Само ще кажа, че между страниците ще срещнете много кръвожадни, солдати, борещи се за благото на вестителите и обикновените хора, Орден, ръководещ всичко в тайния свят и какво ли още не!

Стилът на писане е много обещаващ поне за мен. Харесва ми как авторът е изградила не само образите на героите, но и техните мисли и чувства. Действията им бяха добре обосновани. Мистерията я имаше. Определено Владимирова успя да задържи интереса ми до самия край на книгата. Имаше моменти, които се подразбираха, или други които ако четеш внимателно се досещаш, че следват, но си личеше и майсторството, с което е написана историята. Не мога да си кривя душата, след всичките резерви, които изпитвах към книгата, искрено се радвам, че ми хареса. А и разбираш, че книгата ти е харесала и е намерила място в сърцето ти, когато след като затвориш последната страница я прегръщаш! ❤

Имаше и други неща, които ми направиха впечатление:

Първото е, че много хора казваха, че книгата „Вестители“ приличала на някои поредици – като „Академия за вампири“, „Хари Потър и …“ и още и още. Въпреки че не съм чела книгите на Мийд знам това онова и аз също намерих сходства. Както и някоя друга прилича с поредицата за Потър. Но това изобщо, ама изобщо не ме смути или подразни. Не само защото не съм ги чела (или довършила – да, говоря за теб Потър :Д), а защото мисля, че всеки автор, бил той български или не, събира вдъхновение от своите любими писатели и романи. И в това няма нищо лошо, защото „Вестители“ си е сама по себе си прекрасна история. Повярвайте ми, никога не съм вярвала, че ще прочета роман, в който има вампири.

Но – Oh well…

Ето малко нагледно отношението ми към книгата:

Аз, когато получих книгата:

 photo iamrossexcited_zpsl6nmlo7m.gif

И не е само това…

Когато започнах да чета:

 photo effingawesome_zpscz2waqqd.gif

Когато ни представиха Игор (oh, my):

 photo 12956576_zpsahbmmqtu.gif

Ксения … Игор:

Аз, когато за първи път се целунаха:

 photo 12695600_zpsftg16b0d.gif

И пак:

 photo bookshimmy1_zpsytzq03jn.gif

И общо взето всичко в тази книга е страхотно.

Просто таланта на Владимирова и това, което е сътворила, мога спокойно да кажа, че е по-добро от повечето книги, които в момента се хайпват в България. (Да, Маас, за теб говоря). Може спокойно да си я мерим с „величието“ на американските писателни и да се гордеем с нея. Общо взето:

Като заключение на това разпиляно ревю, ще кажа, че страшно много благодаря на изд. Orange, че са повярвали в Цветелина Владимирова и са издали тази книга. А ако вие все още не сте я прочели – какво чакате? Междувременно аз съм страшно развълнувана да видя как ще се развият нещата, така че веднага се захващам с „Пазители“ – книга втора от поредицата „Проклятието на Воронина“

П.С. Цвети, ако искаш идеи за заглавия на третата книга – обърни се към мен – имам вече няколко. 😀 😀 😀

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s