„Проклятието на Воронина, Книга 2: Пазители“ – Цветелина Владимирова

Image result for пазители владимирова

Пренесете се в света на „Проклятието на Воронина“ и се пригответе за история, която ще ви остави без дъх. Поемете по пътя на Ксения и нейната борба за оцеляване. С нова заплаха, задаваща се на хоризонта, тя ще трябва да разчита на Игор и своите приятели, за да успее да се спаси.

„Пазители“ е втората книга от поредицата Проклятието на Воронина, в която авторът ни потапя в един мистериозен и жесток свят, в който приятелството, честта и жертвоготовната любов са най-важните инструменти за оцеляване. Вековните закони са потъпкани. Дълго пазена тайна е излязла наяве. Древните традиции на обществото на вестители и пазители изискват греховете да бъдат заплатени с кръв. Ксения е принудена да бяга, за да спаси живота си, а Игор Алешкин е единственият, който може да ѝ помогне да оцелее. Светът, управляван от непоколебимата ръка на Тайния кръг, е враждебен и изпълнен с опасности. Но спасението на Ксения означава Игор да се отрече от дълга си на пазител. А това ще го превърне в предател и враг на Двореца, на който е служил през целия си живот.   Ксения се нуждае от помощта на приятелите си. Освен с опасността, идваща от Двореца, те трябва да се справят и с други препятствия. Кръвожадните са решени да я използват, за да добият мощ, която би могла да се превърне в печелившото им оръжие във войната с пазителите и благословените фамилии от незапомнени времена. Разкъсвана от вина, страх и жажда за мъст, Ксения се озовава на прага на война, в която трябва да вземе съдбовно решение. Дали пророчеството на Вера Крамаренко ще предопредели съдбата ѝ или ще се превърне в единствената, способна да разруши покварената власт на Тайния кръг. За да спаси онова, което ѝ е останало, Ксения ще трябва да рискува и да се остави в ръцете на неизвестността, неовладяната си сила и един пробуден вампир от подземния свят на Москва.

Рано днес завърших книгата „Вестители“ и ако трябва да съм искрена цял ден си мисля за нея и за това колко звездички заслужава, защото… oh, boy дали не харесах книгата?

Това е втората книга от поредицата на Цветелина Владимирова – „Проклятието на Воронина“, която излезе съвсем наскоро под знака на изд. Orange Books. Ако не сте забелязали все още, те имат доста готини попадения. А тази поредица ще ви очарова с още нещо много специално – авторката й е българка.

Ако не сте чели книга първа „Вестители“ не се притеснявайте, защото както винаги ревюто ми няма да съдържа никакви спойлери, защото кой иска да му се разваля удоволствието от четенето.

Image result for пазители владимирова

Аз започнах „Пазители“ веднага след като прочетох „Вестители“, затова мога да видя и оценя двете книги някак по-лесно, тъй като не ми се е налагало да чакам 1-2 години за продължението. Тук е мястото да кажа, че промяна в стила не съм намерила и всичко, което наистина харесах в начина на писане на Владимирова го намерих и тук – неловките ситуации между главните персонажи, ироничните подкастряния тук там, забавните моменти и тънкия хумор си бяха отново тук, за което аз съм повече от доволна, тъй като точно това ме накара да заобичам поредицата.

И така – началото на книга втора започва от там, откъдето приключи книга първа. Нашите герои вече са бегълци – бягат от всички – от Двореца, от кръвожадните и от какво ли още не. Всеки ги преследва. Но те вече имат ясен план какво трябва да направят и решават да го следват неотклонно – целта им е да убият главатаря на вампирите – Вълкан, за да може да блеснат пред Вестителите в Двореца и така да спрат да ги преследват. Но нищо не е така лесно както звучи. Препятствията са налице, тежките моменти са отново там и нищо няма да им се даде даром, докато не си го извоюват сами за себе си.

В книга втора има много промени – въпреки че както казах стила на авторката си е все същият, поне според мен, първата книга носеше много повече емоции, беше по-силна някакси. Може би затова и очакванията ми към втората бяха по-високи. И докато във „Вестители“ имаше много действия, много развитие и постоянно движение на героите, то в „Пазители“ има определен застой и монотонност.

Аз усетих книгата така. В по-голямата част от нея Владимирова сякаш наблягаше на вътрешния свят на Ксения, на нейните чувства, на начина, по който всичко случващо се в живота й я кара да се чувства, на това как започва да възприема всяка ситуация. Запознахме се много, много по-обстойно с чувствата й не само към Игор, но и към Майкъл. Виждаме как приема съдбата, която й е отредена, заради „проклятието“ й и какъв е вътрешния й конфликт. Ето защо, за мен, книгата е по-мудна и бавна откъм действие, което реално не очаквах за втора книга от тийн поредица. Точно, защото в съпоставна с първата, ми се стори по-еднообразна почти до последните си 50 страници, когато действието, за което се подготвяха по време на цялата книга, най-сетне се случи.

От друга страна, в „Пазители“ отново виждаме старите-нови образи – Екатерина и Владимир, както и приятелите на Ксения от „училището“ – Зоя, Юри и Майкъл.

В книгата всички те претърпяват много развитие – не само развитие на самите персонажи, но и на отношенията помежду им.

Както има „стари“ герои, така има и нови. Дорин и Фарезе (моите любимци) са тук, за да направят книгата в пъти, в пъти! по-интересна. И двамата са саркастично-забавни, остроумни и много… ъм…секси?!

Нещо, което много ми хареса, и което по-принцип обичам, това е посвещаването на дадени глави на определени персонажи. Това не само спомага за виждането на действията от друга перспектива, защото реално сме „в главата“ на повече герои, но и прави повествованието много по-интересно. Точно това е направила на моменти, макар и много малко, Владимирова. Надявам се и на нея да й харесва да е в съзнанието на повече образи и да изгради следващата книга точно на този принцип, защото от това само ще спечели книгата. Множеството гледни точки не само обогатяват, но и въздействат всяка за себе си, като така се дава възможност на читателя да види нещата, пречупени през призмата не само на един герой (главния), а на много повече, позволявайки на читателя да има повече гледни точки!

Като заключение бих казала, че „Пазители“ е част от новата ми любима трилогия и каквато и да е третата книга, това изобщо няма да промени симпатиите ми към поредицата, защото вече си намери част  в сърцето ми. Ако вие не сте започнали трилогията, силно ви я препоръчвам, защото е много добре изградена и омайваща.

Съвет: Ако ще четете двете книги наведнъж, си отделете няколко дни, защото един път започнете ли, няма да искате да спрете, докато не ги изчетете от корица до корица! 😉

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s