„Мъртвите сибирски полета“ – Виктор фон Фалк

https://i3.helikon.bg/products/6031/20/206031/206031_b.jpg

  • Издател: Сиела
  • Преводач: Иван Димитров
  • Година на издаване: 2017
  • Брой на страници: 544
  • Корици: твърди

Първи том на двутомната сага на Хари Шеф (познат на български под псевдонима Виктор фон Фалк) – „Мъртвите Сибирски полета“ беше наскоро преиздадена  отново под логото на изд. Сиела. Книгата е исторически, приключенски роман, който пресъздава  историята на руския благородник Михаел Бакунин, който е бил заточен за 20 години в Сибир, под формата на разказана истинска информация и описания . Книгата си Шеф издава когато е бил само на 29 години, което несъмнено си е голямо постижение. Романът е огледално отражение на търсенията на своето време – военни конфликти, борби; както и чисто простата заинтересованост към приключенската и историческа литература, което до известна степен дава тласък на Хари Шеф към този тип жанрова литература. Книгата „Мъртвите сибирски полета“ е своеобразен пример за процъфтяването на руския нихилизъм.

Image result for Мъртвите сибирски полета”

И макар на много мои връсници и не само книгата да беше безкрайно позната, аз за първи път чух за нея в началото на месеца. И слава Богу! Щеше много да ме е яд ако я бях изпуснала. Тази книга, сега, когато вече съм я прочела, заема едно от първите места в личната ми класация, а.к.а топ 10 на Натали за най-добри книги на всички времена. 😀

Image result for Мъртвите сибирски полета”

В сагата „Мъртвите сибирски полета“ Виктор Фалк преплита страшно много човешки съдби като резултатът е едно шеметно приключение, което препуска бързо през страниците на книгата. Срещаме се със нихилиста Михаил Бакунин – основател и главен ръководител на движението срещу всички несправедливости в Русия; Романови – начело с Александър II, който управлява от Санкт Петербург цялата Руска империя. Той е непоколебим дори пред семейството си, а всеки, които посмее да му се опълчи бива изпратен на заточение в Сибир. Крадци, убийци, нихилисти, хора дръзнали да се противопоставят или да не изпълнят някоя негова заповед са обречени да поемат по безкрайния път към мястото на смъртта – сибирските полета, а от там никой не се връща жив. Никога!

Image result for Мъртвите сибирски полета”

Още от самото начало книгата привлича с интересния си сюжет. Ако в първите глави ви е било интересно, то несъмнено по-нататък в книгата ще откриете все по-интригуващ сюжет. В началото на четенето аз лично бях малко объркана и често се връщах назад, за да си припомня кой точно беше еди-си-кой герой, защото, повярвайте ми, всеки персонаж е преплетен с още няколко в книгата и нишките се заплитат все повече и повече с всяка следваща глава. Има много герой, много сюжетни линии и много действия, които читателя следи едновременно. А именно този така заплетен с интриги и драми сюжет привлиза вниманието от първа глава и те кара да четеш без да спираш, докато не прочетеш цялата книга. (Това е единствената книга, която ме накара да забравям за закуска, обед и вечеря. Докато я четях бях станала най-некомуникативният човек на света. 😀 Но така е с интересните книги! )

И въпреки, че много хора оплюват романа, поради ред причини, аз никога не бих се съгласила напълно с тях. И все пак, бих казала, че единствения минус, който още от самото начало ми направи впечатление, главно при диалозите между персонажите, беше до известна степен наивността на героите. Начина им на изказ, самото общуване, което беше някак прекалено лесно и на моменти нелепо:

-Заклеваш ли се?

-Заклевам се!

Или дори минутите, за които един герой обиква друг и му казва така съкровеното „Обичам те“ граничеха с абсурда.

Image result for Мъртвите сибирски полета”

Героите са прекалено ясно разграничени едни от други – тук няма сиво – всичко е или бяло, или черно! Героите са прости – зли и коварни или невинни и добри. И въпреки че това не ми се понрави и в началото ме дразнеше, за мен този тип изказ е направен с цел. А тя именно е да се акцентира върху съвсем друго нещо в самата книга. Докато историята е скрепена наивно и някак лесно – тук идеята е не в достоверността на героите и ситуациите, а в призива. Призивът за хуманност. Ярките поврати и драматизми само допринасят за приковаване на вниманието на читателя. И въпреки че казах, че сюжета е видимо прост, той е гениален чисто сюжетно. Не мога да ви кажа колко пъти спирах докато четях и си казвах – “ Ебаси, това е гениално яко!“

Това несъмнено е едно идеалистично четиво, което очаквам да се разгърне в цялата си прелест и в следващия том. История, в която всеки герой е ярък прототип на времето си. А всички заедно изграждат образа на Русия през 19 век. И именно тази рисунка е важната в целия роман. Не наивността, а представата, която тя спомага да се изгради чрез акцентиране на друго нещо.

И да, несъответствията, неточностите в повествованието не са важни. Важна е вярата на героите, собствените им убеждения и тяхното преследване въпреки трудностите, важни са житейските ситуации, в които попадат, важна е справедливостта и дали тя ще дойде при всеки заслужил я. Какво ще триумфира накрая? Дали това ще е доброто или злото? Дали ще е надеждата във всичките ѝ форми? Или ще чуем само вечната песен на смъртта, идваща от пустите полета на Сибир…

Image result for Мъртвите сибирски полета”

И не на последно място, за всички не разбрали, романът е издаден през 1890г., въпреки че лично аз не виждам проблем при книги, написани преди повече от 100 години. Определено времето, в което е писана книгата е оставило своя траен отпечатък върху нея. Това, обаче, по никакъв начин не я прави по-малко интересна или по-малко увлекателна. Книгата на Шеф – „Мъртвите Сибирски полета“ е една от най-увлекателните книги, които може да намерите днес на българския базар, а аз мисля, че никога няма да спра да я препоръчвам на близки и познати! Прочетете я, защото иначе ще съжалявате! 🙂 😀

„Единственият и неповторим Айвън“ – Катрин Апългейт

Image result for "Единственият и неповторим Айвън"

„Единственият и неповторим Айвън“ от Катрин Апългейт (изд. Сиела) е една прекрасна книга. От тези, на които попадаме рядко и искаме да крещим след като ги прочетем. Които искаме да ги натикаме в ръцете на възможно повече приятели. Които искаме да ги покажем на възможно повече хора, за да чуят за тях и прочетат. Такава книга беше за мен „Единственият и неповторим Айвън“. Тиха, спокойна, по детски му прекрасна. Но това далеч не е книга само/за деца. Напротив – всеки може да се поучи от нея – било то възрастен, било то дете. А именно възрастните, със своите действия спрямо животните, трябва добре да осмислят и вникнат именно в книги като тази. Защото и животните са „хора“ като нас – и те имат нужда от любов, прегръдки и грижи, от семейство и утеха, от закрила и защита. Защото и животните имат чувства и живеят. А животът в клетка не е живот и никога няма да бъде пълноценно изживян.

11594337

Още от излизането на книгата през 2016г. исках да я прочета. И все отлагах. Бях пленена от корицата, на която се вижда усмихнатият Айвън със някакво малко засмяно слонче.

Днес реших, че ѝ е дошло времето. Четеше ми се нещо по-леко, нещо по-така, а и, да си призная, краткостта на главите и малкото текст, ме привлякоха и ето, че със сутрешното кафе, получих бонус – сърцераздирателна история.

Image result for one and only ivan bobВ книгата срещаме Айвън – както стана ясно, той е среброгърба горила. Живее в стъклена клетка, малка и тясна, в един мол – ЦИРКОВИЯ МОЛ С АРКАДНИ ИГРИ НА ИЗХОД 8! И животът му, както може да се досетите, никак не е лесен. Негови приятели са Стела и Руби – две слончета.

19087509

Книгата е вдъхновена от реална, истинска история. А част от нея е плод на въображението на Апългейт. Творбата се осланя на историята на Айвън – истинска горила, която в продължение на 27г. живее сама в клетка. Заловен още от бебе, той е отгледан в човешки дом, докато вече това е невъзможно, след което е отведен и включен в сбирка от животни, участващи в цирков мол.

Image result for one and only ivan ruby

След като го снимат за предаването „Нешънъл джиографик“, Айвън придобива популярност и много хора започват да протестират, да пишат писма и да искат да освободят горилата. Ето как местят горилата в един зоопарк в Атланта!

Image result for one and only ivan ruby

Айвън е знаменитост в този зоопарк, където се намира най-голямата група от западни равнинни горили в плен в цяла Америка.

Image result for one and only ivan ruby
Горилата Айвън (Ivan)
Image result for one and only ivan ruby

И така отново се връщаме към книгата. Въпреки че, както казах, историята е базирана на истинска, реална случка, част от нея е художествена измислица. Авторката добавя различни персонажи и животни, с които да предизвика по-силна реакция.

Image result for one and only ivan ruby

Двете слончета (Стена и Руби) и кучето Боб са плод на въображението на Апългейт, но това е така, за да може Айвън да разгърне потенциала си на защитник, на един истински среброгръб, както му е писано да бъде! 😉

Image result for "Единственият и неповторим Айвън"
Книжарница Orange
Краткостта на главите, от своя страна, осигурява един бърз и лесен прочит на книгата, което съвсем не е пропорционално на това, което получаваме от нея. А напротив – със прости думички, кратки изречения и глави, ние разбираме за съществуването на Айвън, доближаваме се до проблемите му, до желанията на животните и разбираме още по-дoбре колко жестоки могат да бъдат хората към животните. Неизбежно е пускането на някоя и друга сълза по време на четенето, така че си пригответе и кърпички под ръка. (Or is it just me?)

Книгата има толкова много награди, че ми е непонятно как може да е толкова малко известна в България:

Newbery Medal (2013)
California Book Award Gold Medal for Juvenile (2012)
Rebecca Caudill Young Reader’s Book Award Nominee (2015)
Pennsylvania Young Readers’ Choice Award for Grades 3-6 (2014)
Dorothy Canfield Fisher Children’s Book Award Nominee (2014)
Bluestem Book Award (2015),
SCBWI Crystal Kite Member Choice Award for California/Hawaii (2013)
Oklahoma Sequoyah Award for Children (2015)
Simon Honor Book (2014)
Image result for one and only ivan ruby

Определено книгата „Единственият и неповторим Айвън“ от Катрин Апългейт (изд. Сиела) е малко бижу. Мога да я сравня отчасти с наскоро прочетената „Манго и Бамбам: съвсем НЕ-тапир“ (изд. Лист). Книгата е световен бестселът, десетките награди и множеството езици, на които е преведена само свидетелстват за качеството на книгата. Това е една поучителна и много увлекателна история както за възрастни, така и за деца!

„Джелсомино в страната на лъжците“ – Джани Родари

Image result for Джелсомино в страната на лъжците

  • Издател: Сиела
  • Преводач: Иван Белчев
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 170
  • Корици: твърди

Има ли човек, който да не се е запознал с творчеството на Родари? Любим е не само на малки, но и на големи. Един от писателите, които оставят трайна следа в съзнанието ни още от детството ни и се превръщат в любими, дори, когато сме вече пораснали. Дал, Твен, Линдгрен са все имена, редом, до които поставяме и това на Родари.

Image result for Джелсомино в страната на лъжците

Днешното ревю ще е за книжката му – „Джелсомино в страната на лъжците“ (изд. Сиела), която е в прекрасна нова премяна. Твърдите корици, множеството опростени илюстрации, бялата хартия са перфектната комбинация към самата история. Безспорно Сиела са създали едно издание на книгата, което да се съхрани години наред и да се препрочита отново и отново! 🙂

Image result for Джелсомино в страната на лъжците
Image result for Джелсомино в страната на лъжците

В „Джелсомино в страната на лъжците“ Родари ни запознава с Джелсомино (както се досещате), който е най-пискливото бебе, най-щумното дете и момчето с най-силния глас на света. Надлъж и нашир няма друг като него. Я е казал нещо, я е счупил някой прозорец или лампа. Силата на гласа му е всепризната. Това носи своите проблеми, разбира се. Той е принуден да мълчи през по-голямата част от деня и в най-добрия случай – да шепти. А това си е истинско проклятие за момче като него, което обича да пее. 😦

Image result for Джелсомино в страната на лъжците

Хората в селото знаят, че той е необикновен. Но един ден стават свидетели на случка, която ги кара да заемат позиции – добър или лош е Джелсомино? Магии ли прави или е светец? Тези събития карат Джелсомино да напусне дома в търсене на по-добър град. Някъде където никой не го познава.

Image result for Джелсомино в страната на лъжците

Ето как той попада в на най-пеподходящото място – в Страната на лъжците. Тук всичко е наопаки, а хората, както се подразбира, постоянно лъжат. Нещо повече – ха са казали истината, ха са ги опандизили. 😀 Тук котките лаят, а кучетата казват мяу-мяу. Пекарните са книжарници, а книжарниците хранителни магазини. Жителите на града са длъжни по закон да казват опашати лъжи, а неистинността е от първостепенно значение. Тази страна е управлявана от зъл пират с ОРАНЖЕВА перука. Още с идването му на власт, всичко се променя към лошо и хората са принудени да лъжат денонощно в името на свободата.

Дали доброто и истината отновоще просъществуват на тези земи ще стане ясно. А до тогава се оставете в компанията на тенора Джелсомино, тебеширеното коте Дзопино и още няколко приказни героя.

„Джелсомино в страната на лъжците“ е една голяма книга, с която всеки родител трябва да запознае детето/децата си. Историята е интригуваща и много поучителна, типично за вечния Родари. 🙂

Друго от автора:

„Всичко, всичко“ – Никола Юн

202620_b

  • Издател: Ибис
  • Преводач: Вера Паунова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 320
  • Корици: меки

 

„Всичко, всичко“ е книгата, която отлагах прекалено дълго, но сега, след като съм я прочела съм щастлива, че я подхванах. Това е една съвременна тийн история, в която главната геройня е тежко болна. Този тип литература се нарича sick-lit, типичен стил за книгите на Джон Грийн.

Историята разказва за Маделин, 18-годишно момиче, което е болно от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД) – рядко заболяване, което е доста опасно. То изисква много мерки и предпазване от всичко – всяко нещо може да убие Мади – външният въздух, хората, дребно замърсяване и какво ли още не, защото тя е АЛЕРГИЧНА към света.

И така живота на Маделин е много отшелнически – тя живее в бяла стая, с бял диван и бели стени, облича се в бяло, не излиза от дома си, живее в херметически затворено пространство, а единствените хора, с които общува са нейната майка и медицинската ѝ сестра Карла, която от сутрин до вечер е при нея. Дните на Мади минават в безброй прегледи – мерена на температурата през 2 часа, на кръвното, ядене по три пъти на ден в точно определени часове, лягане и ставане почти по часовник.

Всичко е еднообразно и дните ѝ не се различават по нищо. Днес е като вчера, а вчера е като утре. Без НИКАКВА разлика, защото ако нещо се промени, тя може да умре.

Да, но един ден идва ново семейство на улицата, в къщата отреща – семейството на Оли. И тя е заинтригувана. Иска да го опознае, да разбере кой е, да говори с него, да го докосне, да го пипне. Постепенно започва да иска всичко, всичко с него – да разкрие себе си, да го усети, да бъде с него – иска най-сетне да започне да живее.

Навярно не можем да предвидим бъдещето, но все пак има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли. И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа.

Останалото оставям на вас да разберете сами! 😉

„Всичко, всичко“ носи много емоции. Книгата е пълна с сериозни моменти и забавни шеги, с тъга и забава, неподвижност и приключения, чистота и отравяне. Много емоции минаха през мен докато четях – в началото изпитвах съжаление към Маделин за това, че не може да изпита и изживее всичко, което момиче на нейната възраст приема за даденост, постепенно започнах да я подкрепям за спонтанните ѝ решение, бях щастлива с нея, защото тя заслужаваше всяко едно нещо с Оли.

Оли – пълната противоположност на Маделин. Ако тя е кротка, той е бунтар. Ако тя е спокойна и тиха, той е вихрушка, която постоянно се покатерва някъде. Емоциите му са силни, той е романтичен и мил, чувствителен и добър. Семейството му е една голяма каша – баща му е алкохолик, който заради изгубена работа, постепенно започва да бие жена си, да удря и хвърля всичко наоколо. Така ако трагизмът при Маделин е болестта ѝ, то при Оли е семейството му с всичките си проблеми.

И още от самото начало на книгата беше ясно, че те двамата – Маделин и Оли – ще са като две парченца от един пъзел, които ще се намеря  постепенно и ще се допълнят, прилепяйки се едно до друго идеално! 🙂

18692431

Майка ѝ от своя страна ме изуми и разочарова едновременно. Без да издавам нищо, за да не правя спойлери, само ще кажа, че аз никога не бих могла да я разбера и едва ли бих ѝ простила за нещата, които е направила и предрешила.

Книгата е много добре направена и визулано – изпълнена е с много рисунки на Мади, лечебни епикризи, доклади от лекари, самолетни билети, имейли, СМС-и и различни изображения. Всичко това прави историятаа уникална сама по себе си. (А всичко това е нарисувано от Дейвид Юн – съпругът на писателката Никола Юн. 😉 )

30703731

„Всичко, всичко“ е една сърдечна история, което ще докосне всеки читател, който обича тежките истории, романтичните трепети, щастливия край и много любов (във всяко измерение). Силно препоръчвам на всички фенове на Джон Грийн, ще ви хареса. 😉

П.С. Единственото нещо, което бих променила в книгата е корицата, но това , защото съм безкрайно вклюбена в американската още от излизането на книгата!

П.С.2 Екранизацията по книгата скоро ще тръгне по кината! А ето и трейлъра ѝ:

 

„Ангелски свят“ – Сюзън Ий

https://i5.helikon.bg/products/3294/20/203294/203294_b.jpg

  • Издател: Емас
  • Преводач: Елена Павлова
  • Година на издаване: 2016
  • Брой на страници: 400
  • Корици: меки

А вие прочетохте ли вече втората част от трилогията на Сюзън Йи – „Ангелски свят“? Ако не, какво чакате? Малко след излизането на български на първата част – „Ангелско нашествие“, от изд. ЕМАС ни зарадваха и със следващата част, в която сме въвлечени в лудото приключение редом с Пенрин. Трилогията носи името „Пенрин и Краят на дните“, а последната част от нея – „Краят на дните“ излезе преди броени дни, правейки чест на издателството за това, че успешно издаде цялата поредица за по-малко от година. Разбира се, това никак не е чудно, взимайки предвид популярността, която придоби „Ангелски свят“ и то много заслужено. Ако все още не сте я започнали обаче – тук може да прочетете и моето мнение за главоломната първа част! 😉

Както вече сме свикнали, Сюзън Ий отново не разочарова своите читатели и във втората част. Типично за нея – екшънът продължава от там, където е приключил. Отново се намираме сред свят, изцяло разрушен и погубен – пренесени сме в същата тази постапокалиптична среда с натежала атмосфера. Сан Франциско е в останки, а Силициевата долина е обгорена. Опустошението, което започна в първата част „Ангелско нашествие“ (както сочи и заглавието) е оставило всичко в пустота и разруха. Ангелите са тук, за да воюват и заграбват!

 

Къде е Пенрин? 17-годишното момиче успя да спаси сестричката си от ужасяващото гнездо на ангелите, но това не означава, че с нея всичко е наред. Нещата, не винаги се стичат така, както сме искали. Сестра ѝ вече не е малкото миловидно момиченце, с което се запознахме в „Ангелско нашествие“. И никога няма да бъде! Двете момичета, заедно с майка им отново поемат на път, за да се опитат да спасят остатъка от света си. Но скоро Пейдж среща ново препятствие – възприемайки я за чудовище, тя е уловена, а резултатът е ужасяващ и кърваво червен. Светът е подвластен на ангелите, които не спират да сеят смърт, а пустотата на града е допълнителен щрих към всичко, което ги заобикаля. Пенрин става пряк свидетел на това, на което са способни, а настоящето не изглежда изобщо розово.

Фабулата нито за миг не губи първоначалното намерение на Ий да ни представя устремено всичко без значение дали има брутални сцени, реалистични ситуации и суров свят. Прекрасният ѝ стил на писане отново е разпознат и тук – редом с бруталностите намираме и множество забавно-саркастични сценки, спиращи дъха моменти и мноого, много обрати, типично по нейн стил. Действията в книгата нито за миг не утихват, а напротив. Бясно препускаме из страниците на „Ангелски свят“ сякаш сме там, редом с Пенрин, борейки се ръка до ръка за доброто.

Пенрин е онази безстрашна геройня, за която всеки мечтае да чете или да бъде. Смела, безстрашна и жертвоготовна, тя е там, за да вдъхне надежда на всичко и всеки. Тя притежава несломима сила на духа и се изправя срещу всяко оръжие, изпречило се на пътя ѝ. За да го  унищожи. За да помогне. И за да ни изуми дори повече от преди.

25641055

 Срещата с Рафи в тази книга е на доста по-късен етап. Той все още издирва крилата си, защото без тях няма как да се присъедини отново към ангелите и да  бъде техният предводител, както му е отредено! Когато го намираме, той отново се доказва като непоколебим и целеустремен персонаж. Но важният въпрос идва, когато трябва да избере между така исканите си крила и спасението на Пенрин…
В „Ангелски свят“ Сюзън Ий създава персонажи, малко на брой, но с ключови роли, незаменили с други, изграждащи бурна история. Спойката между тях е прекрасно изградена и превръща романа в една чудесна история.
 Сюзън Ий притежава неуспорим талант, чрез който успява да изгради един шеметен постапокалиптичен свят, в който нищо не е сигурно и всичко може да се очаква. Обратите са на лице, реалистично-бруталните сцени дебнат на почти всяка страница, а шегите, дори в най-напечените ситуации, са там, за да ни представят една възхитителна книга.

П.С. Започвайки с разпространението на електронна книга, публикувана в интернет пространството, Сюзън Ий бързо омайка хиляди хора и получава признателност от множина. Днес книгите ѝ са преведени на повече от 35 езика, очаква се екранизация по трилогията ѝ, а читателите ѝ не спират да се множат. Това не е случайно, както казах трилогията ѝ е динамична още от първата страница на книга 1 – „Ангелско нашествие“. Това е една пристрастяваща история, която ще се хареса на мнозина.

П.С. 2 – Третата книга от трилогията – „Краят на дните“ излезе преди броени дни, ще я познаете по вълшебната корица:

206035_b

„Цветя от лед и пепел“ – Беатрис Колин

https://i4.helikon.bg/products/5679/20/205679/205679_b.jpg

  • Издател: СофтПрес
  • Преводач: Паулина Мичева
  • Година на издаване: 2017
  • Брой на страници: 336
  • Корици: меки

Два пътя водят към небето на Париж – Айфеловата кула и любовта

Ледени цветя – така наричат снежинките. Миг красота, после финал. Новостроящата се Айфелова кула прилича на ледено цвете. По план тя ще се извисява над града едва двайсет години – един-единствен миг от вечността, едно ледено цвете. Но за инженера Емил Нугие кулата е делото на живота му. Тя е плетеница от студено желязо и меки извивки, от въздух и светлина. И пак тя го свързва с любовта.
Емил Нугие и Катрин Уолъс се срещат във въздушен балон в небето над Париж. Той е там, за да направи снимки от високо на мястото, където Айфел ще издигне своята кула. Тя се качва като придружителка на брат и сестра от богато семейство. А може би и за да преодолее страховете си. Но долу, на твърда земя, страховете и стереотипите я застигат отново. Кейт е вдовица от Глазгоу, притисната от липса на средства и социалните очаквания, които й дават избор. Емил е натоварен с отговорността да осигури буржоазното си семейство и да избере подходяща съпруга.
Докато напук на присмеха и хулите на парижани Айфеловата кула постепенно се издига над града, Кейт и Емил трябва да решат дали любовта им ще се превърне в поредното ледено цвете.

Умело изтъкан от исторически факти и пълнокръвни герои, „Цветя от лед и пепел“ възкресява Париж от Бел епок – време на пищни балове и тайни дуели, на технически открития и импресионистично изкуство. Време и роман, в които се влюбваш.

Image result for eiffel tower construction workers

Романът „Цветя от лед и пепел“ на Беатрис Колин (изд. Софтпрес) е едно обещаващо четиво, съвкупност от много исторически факти и личности, примесено с художествената измисли и романса. Той представя умело света през 19век, на прага на революционното издигане на феноменалната Айфелова кула в Париж. Книгата ще ви омае, като постепенно ще ви потопи в атмосферата на Франция и привичките на това отминало време. Няма как да не спомена, че докато четях книгата я сравнявах по изказ с изискаността на „Гордост и предрасъдъци“; определено това е книга, която не само „отмаря“ от по-тежките четива, но същевременно доставя удоволствие от прочита, оставяйки едно много специално усещане!

25901561

В книгата „Цветя от лед и пепел“, Беатрис Колин ни среща с Кейт и Емил. Още в самото начало сме потопени в един зимен, февруарски ден през 1886г. – Кейт, шотландска вдовица, е придружителката на заможните млади членове на семейство Арол – Алис и Джейми. Двамата са  пременници на заможен строител в Шотландия и изживяват обиколката на живота си – голяма европейско пътешествие. А точно в този момент са в Париж, на път да се возят на въздушен балон и да видят целия град отвисоко. Но в този балон е и Емил Нугие, един от двамата инженери, участници в строежа на Айфеловата кула. Тя е предвидена да бъде най-високата сграда в света, а строежът ѝ е с цел отпразнуването на стогодишнината от Френската революция. И така на този балон започва техния романс.

Image result for eiffel tower construction workers

Но тази бъдеща връзка е обречена от хиляди препъни камъчета – разликата в класите и произхода, положението им в обществото, както и семействата им. Контрастът между тях е много голям. Докато Кейт е една вдовица, с предначертан път и никаква перспектива в бъдещето си, Емил е наследник на семейното имущество, един от главните проектанти на кулата. И, разбира се, от него се очаква да поеме семейния бизнес и да си намери класна жена, с която да се оженят и да продължат рода Нугие. От самото наччало е ясно – семейството му не би приело жена като Кейт – жена от нейния клас и на всичкото отгоре чужденка. Така започва тяхната история, която до последната страница не бе ясно как ще приключи! 😉

33846429

Книгата определено ми направи голямо впечатление, като дори ме накара да искам да разбера повече за някой от споменатите художници и фигури. Ако сте учили Архитектура (не дай си Боже) определено сте чували за Осман и това, което е направил за Париж. Сверявайки личната ми информация и части от романа, добро впечатление правят много правдивите ситуации и елементи използвани в историята. Определено високото познание на Париж и голямата предварителна подготовка и проучвания за написването на книгата си личат в този краен нейн вариант. И въпреки това, не съм сигурна дали много хора биха възприели тези персонажи така, както един по-запознат човек, на който всяко нещо би му изострило вниманието и направило впечатление! Дори това да е фикция, използваните от Колин персонажи от реалния свят (Нугие и Айфел и прочие) са добре балансирани с измислените от самата авторка – Кейт и пременниците Арол, които тя придружава.

32767636

Романтиката и Париж вървят силно хванати ръка за ръка, а романът „Цветя от лед и пепел“ определено ги вплита заедно умело. Ще ви успокоя, че това не е някоя сълзлива, романтична история, а добре изградена такава, в която не липсва нищо от реалния живот. Между страниците на „Цветя от лед и пепел“ няма да откриете крайно розови любовни случки или сцени. В създадената история ще откриете вътрешна борба, измами и предателства,нежна любов, копнежи и романтика, от които нито ще ви призлее, нито ще ви натежи. Колин успява да подчертае проблемите на времето, които са извън контрола на персонажите ѝ, като например класовото разделение.

Image result for eiffel tower construction

Image result for eiffel tower engineer

Книгата също така носи и друго послание – значителния проблем и тежкото положение, в което се намират жените в тази епоха.Разгръщайки се, историята ни позволява да надникнем в сърцето на Кейт и да видим как тя е „ограничена“ и неспособна да следва порива на сърцето си и да изживее любовта си с Емил. Колин успешно насочва вниманието ни към жените от нейното социално положение, на които е предложено съвсем малко в живота, родени без сребърната лъжичка. Историята ѝ беше отчасти покъртителна и караща да се замислим за това как днес приемаме свободата, която имаме.

„Цветя от лед и пепел“ е много добра книга, събираща рисковете, взети в любовта и живота, разкриваща социалното ограничение и класовото разделение, и всичко това на фона на феноменалния процес по изграждането на чудовищната за времето си кула – Айфеловата кула! „Цветя от лед и пепел“ е съвкупност от история и романтика, която със сигурност ще се хареса на много от читателите си! 🙂

П.С. И не на последно място, поздравления на изд. Софтпрес за нежната корица!

„Пръстенът на Нибелунга“ кн. 2 – „Валкирия“

Image result for валкирия
  • Издател: Кибеа
  • Година на издаване: 2015
  • Брой на страници: 116
  • Корици: твърди

След шеметното начало на този магичен епос – „Пръстенът на Нибелунга“ по либрето на Рихард Вагнер, а именно „Рейнско злато“ (част първа от тетралогията), не знам дали има някой, който би си позволил да пропусне и самото продължение – „Валкирия“.

13840410_10206674363924607_1855420081_o.jpg

Както споменах в предното си ревю за първата част, автор на текста е Елена Павлова, а изумителните илюстрации са на Петър Станимиров. Поредицата е уникална по рода си, защото е с добавена РЕАЛНОСТ. Това значи, че всеки един от нас може да изживее сякаш на живо самата история. Единственото, което се прави е да се свали самото приложение (KIBEA) и да насочите телефонното си устройство към някоя от илюстрациите в книгата. Повярвайте ми ще останете възхитени! Този проект на издателство КИБЕА – „Пръстенът на Нибелунга“ е мащабен, епичен и си заслужава да му обърнете специално внимание!

13646976_10206674362124562_1759752377_o.jpg

И така, тетралогията „Пръстенът на Нибелунга” е цикъл, съдържащ в себе си четири части –  „Рейнско злато“, „Валкирия“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“, която се очаква да излезе тази година (ама, хайде по-бързо, моля! 😉 ). Тетралогията е създадена от Вагнер в период от над 2 десетилетия.

За разлика от първата част, в която се запознавахме с много от персонажите и въпреки това ни най-малко не липсваха действия, във втората част се срещаме с още нови лица.

13839755_10206674365284641_1778142541_o.jpg

Магическият пръстен все още е във дракона-великан, но се появават и други подобни, знайни и незнайни герой, Богове, кроящи планове с лични облаги, нибелунги и много, много магия и пророчества.

13838481_10206674363004584_38421758_o.jpg

Във втората част се случват много неща, като историята от предната книга продължава да се развива и задълбочава все повече. Тук страниците са изпъстрени с чест и изпитания, любов и омраза, магия, променяща съдби, подли игри между Боговете и т.н, и т.н. Разбира се, изконните теми за предателството, силата на истинската любов, изкуплението и готовността за жертва, опиянението от всемогъществото и мощта на силата са само част от загатнатие теми във „Валкирия“.

13682330_10206674372804829_245742187_o.jpg

Книгата се води детско фентъзи, но повярвайте ми, ще се хареса не само на малчуганите. Епичността и класическите легенди и митове са гаранция за успеха на книгите. А рисунките на П. Станимиров, които са доста реалистични и внушителни само допълват удоволствието от четенето.

13933154_1244210978952539_1527523480_n.jpg

Както бях казала и преди – „Пръстенът на Нибелунга“ е послужила на много крале на фентъзито в днешно време за вдъхновения. Не само ще срещнете прилики с творбите на Толкин, но и при тези на Мартин и Пратчет също. Всички те и много други черпят идеи и вдъхновения именно от Рихард Вагнер! И си заслужава да проверите защо! 😉